сряда, 16 август 2017 г.

БАТЕ, НАПРАВИ МЕ МИНИСТЪР…

в. "Стършел", бр. 3707/18.08.2017 г.

Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава... На най-високото стъпало, на върха, по-нагоре – небе...
Сещате ли се откъде е това? Ако не – не поглеждайте края, защото там ще напомним на забравилите.
А междувременно „ТРУД” открива ново средство срещу летните жеги – казва се „теснолинейка”. Не вярвате? Двата най-големи града вече го ползват – „Пловдивчани и софиянци се разхлаждат с теснолинейка” – с ей толчави букви го пише! И правилно се разхлаждат теснолинейно – защото основното разхладително по това време на годината, морето, вече е на подсъдимата скамейка – отваряме „СТАНДАРТ” и научаваме, че „Дават плажове на прокурор”. На днешно време да си затворник, та да ти насипят цял осъден плаж в килията с чадърите и шезлонгите барабар – е, това е живот!
„ТРУД” продължава славната традиция да се бори със зеления октопод – информацията, че „Горите умират, корояд и гъби ги унищожават” е подсилена с разобличение на виновника – „Тома Белев брани корояда”. Да се набие на изгризан от корояд бор псевдоприродозащитникът!
Странната ситуация със земите около Калиакра, където кой знае защо от европредписанията се притесниха дребните земеделци, но не и собствениците на голф игрища и ветрогенератори, пали огненото перо на главният редактор на вестника, г-н Блъсков – с призива „Добруджанци, напред!” той повежда масите: „Напред, добруджанци! Вашето знаме е земята! Шепа зелени мекерета се гаврят с него от години, под чадъра, опънат над тях от властта”...
И какво сега – сто години по-късно – нови Дуранкулашки бунтове, така ли?
А „24 ЧАСА”, който се оказа и собственик на издателската къща с име „ТРУД”, проследява в обемистото томче „Бойко, който винаги се завръща” биографията на любимия премиер. Разбира се, най-любопитно за читателя е като как се избират бъдещите министри – имаше навремето дори един, забран направо от магистралата. В цитирания случай обстановката е повече от работна: „Борисов приема потенциалните министри на двора, вдясно от портата. Вдигнал е десния си крак, само по къси панталони. Чете спортен вестник, снимката на гола жена е обърната към кандидата. Явно тества психическата му устойчивост.”
Мислите, че това е унизително? Както е рекъл класикът – какво като ти плюят в лицето, нали си имаш кърпичка! Виж, ако нямаш кърпичка – тогава е лошо. И „После този потенциален министър става, сяда следващият. И така, докато свърши опашката.” Опашка, зер – щото хубаво е да си министър, дявол да го вземе...
Колко ли много трябва да му се иска на човек да стане министър, за да се изправи пред навирилия гол крак премиер, да зяпа мацуранката във вестника и да си излага концепцията? Очевидно – много!
Редакцията с гордост нарича творбата на г-жа Кристина Кръстева „историческо произведение”.
С удоволствие прибираме тази книжица на рафтчето със свидетелства за епохата – ако някой някога случайно се заинтересува как е била управлявана България по наше време, да научи – по къси гащи, с вирнат крак, в двора, зад портата, място, където простосмъртните си държат кофата за боклук, та да им е под ръка.
Такъв ни е мат`рялът!
А вие идете на театър – там играят „Големанов”. По-смислено е, защото комедията е написана от класик на българската литература, по-смешно е, защото играят професионални актьори, а не професионални кандидат-министри, по-оптимистично е, защото знаем, че ще свърши за два часа и нещо.

Но и Големанов винаги се завръща - в следващото представление. Вече почти сто години...