В един вече далечен век в една близка и родна нам страна се родила
свободната от всичко, освен от закона за земното притегляне, българска преса.
Тази книга, събрала идиотизма на първоначалното натрупване на
вестникарските богатства и авторитети, ни припомня откъде са тръгнали днешните
медийни магнати и мъдреци, повечето от които дори преподават из университетите
висша журналистическа практика.
Защо си припомняме книгата „Топ идиот”, излязла преди точно петнадесет години?
Ами – за да можем, когато някой започва да ни дава акъл, да не му се
връзваме чак толкова.
Защото е започнал от четирикраката скиорка, преминал е през зелените
еуглени, мрящи от глад посред Виденовата зима, профанизирането на българската история, лъскането на патъци на знайни и
незнайни герои на т. нар. български преход.
Днес заедно ще прочетем първата част от историята на видиотяването на
българския читател, посветена на венеца на природата – Човека. Или – поне как го е виждала тогава
свободната от (виж по-горе) всичко преса...
Очаквайте „Чудото на сътворението” - българската вестникаристика се завира под
юрганите, за да разбере откъде се вземат децата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар