сряда, 13 септември 2017 г.

ИЗВЪНЗЕМНИ И ЧИРПАНОПИТЕЦИ

в. "Стършел", бр. 3711/15.09.2017 г.

Всички знаем защо в Чирпан водата се не пие и желязно спазваме това правило. Само че младото поколение все пренебрегва мъдростта на предците и си плаща затова!
Американците направиха сума ти сезони на „Бягство от затвора”, сценаристите измислиха всякакви врътки на сюжета, но направо им е бедна фантазията, за да измислят бягство, поне отчасти напомнящо на нашенско. Всичко започва съвсем по правилата на жанра – „Затворник бяга с въже от чаршафи” – отразява бягството „24 ЧАСА”. Осъденият – точно като на кино – изчакал да стане четири сутринта, когато дори охраната заспива, изкривил решетките на прозореца, усукал чаршафите, спуснал се тихичко от втория етаж и духнал към свободата. И тук иде родният български оригинален принос към световната кинокласика – издирващите го полицаи открили беглеца „в дома му, във видимо неадекватно състояние. Преди да се прибере в жилището си, се почерпил”... Това на холивудски сценаристи ще им хрумне друг път!
Ами това – „Мъж под домашен арест пленил девойка”? На човека му станало скучно да седи сам вкъщи, затова взел, че и той си арестувал момиче, да му прави компания в скучния арестантски делник.
Невероятно, нали? Обичаме невероятностите - ето затова с пълно доверие се отнасяме към твърдението на „ТАБЛОИД”, че „Ората сме чеда на извънземни”. Според вестника това било „Стряскащо разкритие на Ванга”. Прераразказът на откровението на пророчицата пред „съседско момче, което по онова време тъкмо навършва пълнолетие”, странно напомня на едно филмче, въртяно по „Дискавъри”, но там сигурно некоректно са ползвали видението на нашата Ванга без да цитират източника.
Твърдението за извънземния ни произход, разбира се, влиза в известно противоречие с тезата, че първият човек се е появил край Чирпан и си е оставил там зъба, но „24 ЧАСА” не си оставя магарето в калта и гордо съобщава: „Зъбът на чирпанопитека и вестник „24 часа” изложени в нов музей в Чирпан”. Има и снимка на зъба – няма нито един кариес!
Междувременно политическият сезон започна и страстите кипнаха като първа пяна в тенджера с телешко варено – „СТАНДАРТ” гордо цитира премиерския призив към опозицията: „Борисов към Нинова: Откажи се три пъти от Сатаната”. Знаехме си ние, че на Корни не є е чиста работата, ама чак дотам никога не бяхме предполагали!
И, тъй като е още топличко, хората си пускат из фейсбуците снимки от почивките, снимки с децата, снимки с любимците, ето – човещина, и г-н Борисов си е сложил снимка с кучето. И предизвиква неистовия възторг на „24 ЧАСА”: „Бъки на Бойко Борисов събра 1300 харесвания за час”. Лайкчета валят едно след друго, но това не стига на всекидневника, нужно е още поне едно доказателство за признателността му към правителството и рекламите на европроектите – в случая се притичва на помощ анонимна женица, написала коментар под снимката: „Нашия единствен сърцат и земен Премиер, но може, гордостта на нашата държава!!! И достоен пример за подражание на подрасващите по-млади български политици!!! Дай боже бог да Ви закриля, пази и бди над вас и народа ни!!!”... Запазваме правописа на оригинала, защото показва изключителна емоция, като само бихме искали да отбележим, че думата „Бог” би трябвало да се пише с главна буква, а думата „премиер” може да започва и с малка.
На всички леко пресолили манджата в старанието да се харесат комуто трябва, препоръчваме изключително поучителното четиво на „ТАБЛОИД” „Защо не бива да се пикае в басейна” – може да ги наведе на някои размисли.

Едно извънземно никога не би направило това в басейна!

сряда, 6 септември 2017 г.

ТРИКОЛЬОРЧЕТА


В щастливите мързеливи летни дни, когато всички лежат по плажовете и освен с преписани творчески от бюлетина на МВР съобщения  за катастрофи и малки убийства няма с какво да се запълнят страниците на вестниците, на помощ се притичват диетолозите. „Яжте плодове и зеленчуци с цветовете на светофара” – препоръчва известна професорка в „СТАНДАРТ”.
Първоначално се притесних – светофарът на нашия ъгъл е боядисан с цвят на патладжан, но после стоплих, че става въпрос за светлините – червена, жълта, зелена. И съжалих, че не съм професионален патриот, за да се възмутя - как така национален всекидневник ще ми препоръчва диета с цветовете на литовското знаме! Кое му е лошото на нашия трикольор!
Професионални патриоти си имаме много, нямаме особен шанс да се реализираме в тази пазарна ниша – „ТРУД” вече я заема с гордото заглавие „Българското „малко” е сред най-големите в Европа”. Става въпрос за малката ракия, разбира се, не за другите поводи за национална гордост. Нашата малка била два пъти по-голяма от немската, да речем. И дори от тая на ледената Исландия, където според нашите разбирания малкото питие би трябвало да е поне сто грама, иначе човек направо си замръзва сред гейзерите и ледниците!
„МОНИТОР” набляга на успешните български изяви зад граница – „Българин ошушка 700 кг тръби от три испански града”. Нашенецът направо смаял испанската полиция, като режел медните тръби на газовите инсталации дори без да си направи труда да изключи газта – и въпреки че нарязал така инсталациите на тридесетина къщи, никъде нищо не гръмнало!
Но когато нещо трябва да гръмне – при нас гръмва всякак – „Разпориха банкомат, хвърчат банкноти” – съобщава за новото постижение на българския технически гений „ТРУД”. Приложена била революционна техника – „Апаши използваха сгъстен въздух, вкараха го в устройството и от налягането то било разпорено”.
Испанските бандюги направо са още в отделенията – на тях друг път ще им дойде на ум такова нещо!
Но краят на лятото не е само криминален – задава се прекрасният сезон на компотите, туршиите, сладката и лютениците, от поляните край блоковете вече се носи мирисът на печени върху тенекия чушки – а пред земеделското министерство „Варят сладко от биосливи”. Точно така пише в „СТАНДАРТ”. Вече се научихме, че когато сиренето е с мляко, се казва сирене, а когато не е с мляко – продукт. Сега научаваме, че истинската слива е биослива, а неистинската – предполагаме – небиослива. Или – за краткост – неслива. Трудно се произнася, но важна е коректността – човек трябва да знае какво яде! В края на краищата, човекът е ако не друго, то поне биологична единица и трябва да се храни биосъобразно.
Политиката може да е излязла в отпуск и избраниците ни да се превъртат от кълка на кълка край морета и басейни, но избирателите им не винаги имат тая възможност – и си носят последствията! „Дядо нападнат със стол, носел тениска с Борисов” – съобщава за поредната политическа драма край пловдивско капанче „24 ЧАСА”. Политически опонент рекъл, дядото отвърнал, опонентът се отнесъл нетолерантно към убежденията на дядото, взел си стола и подхванал политически дебат сред политическата скука…
Така е по нашенско – особено във Филибето, според „СТАНДАРТ” – „Пловдив – световна столица на спиртните напитки”. Е, става въпрос за световен конкурс за високоалкохолни удоволствия, но и без конкурса твърдението е сто процента вярно.
Е, ако не сто, то поне четиридесет…
Някой да сипе едно трикольорче? Лесно е – малко червен вермутец на дъното на чашата, над него – два пръста мента, отгоре – два – мастика…

Омайващо патриотично! Да живей!

вторник, 5 септември 2017 г.

НАПРАВИ СИ САМ!


В трудни времена човек трябва да разчита на собствените си сили, сам да се преборва с трудностите, сам да си прави ремонтите, сам да се справя с болежките – на Здравната каса вече всички разбраха, че не може много-много да се разчита.
Затова с възторг научихме от „ТЕЛЕГРАФ” за ново чудодейно и (в повечето случаи – безплатно) лекарствено средство – „Изчукайте се срещу зъбобол” – съветва ни изданието. „Пробвайте да правите секс, когато ви боли глава или дори зъб – болката мигом се изпарява” – твърди анонимният съветник. Според други източници, пожелали да останат анонимни, това твърдение показва, че авторът май никога не го е болял зъб, но ние на анонимните нямаме вяра за пет стотинки, така че второто им предположение изобщо няма да го споменаваме.
„24 ЧАСА” също се е загрижил за душевното ни и друго здраве – макар и по малко особен начин – според също така анонимен автор „6 групи храни скланят към диария”.
Бяхме чували за склоняване към престъпление, но за склоняване към стомашно разстройство (така ние, задръстеняците, наричаме  онова, което свободната от всичко преса назовава с истинското му име) – честно казано – за първи път. Предполагаме, храната се надига от чинията и започва да кандардисва неблагоразумния консуматор, докато той се навие, в смисъл – склони…
Богат е българският език, чудеса могат да се вършат с него, особено при виртуозното му използване! „Китайци строят Черно море” – тържествува на първата си страница „СТАНДАРТ”. Ние си мислим, че имаме море, пък то даже не било построено! А може би – все още си няма акт 16, та китайците ще ни го дооправят? Прочитаме по-дребните буквички под заглавието и с разочарование научаваме, че китайците не само, че нищо не строят в момента, ами и още  даже не са започнали. Дошли да питат искаме ли да ни построят магистралата „Черно море”.
А всички спорове около съдебната реформа вече започват да ни изглеждат безпредметни, след като от „ТЕЛЕГРАФ” научихме, че „Срещу два лева край морето икона решава съдебни спорове”! - „Хиляди миряни се кланят пред чудотворна икона в Бургас, кото има силата да накланя везните на Темида и да решава съдебни спорове”. По съвместителство иконата, дош­ла от братска Одеса, помагала и за зачеване, но опашката очевидно не е за това.
Иконите за съжаление не могат да гасят пожари, но ние си имаме други начини – след като сума ти народ не успя да загаси големия горски пожар в Сакар, дойде Той и го ликвидира моменталически – „Борисов прати 60-тонен булдозер за пожарите в Сакар” - прославя подвига „24 ЧАСА”. Знаехме, че премиерът си има стар мерцедес в гаража, очевидно досега е крил някъде в задния двор и 60-тонно чудовище, за да услужва с него на пожарната!
Докато учебникарите все още спорят как да опре­делят едно петстотингодишно стечение на обстоятелствата – робство, съжителство, присъствие или отсъствие, „ТЕЛЕГРАФ” открива, че сме били имали още едно робство – „България е под 50-годишно шведско робство” – твърди вестникът. Не се плашете, шведите не са ни окупирали незабелязано, става дума за това, че от петдесет години националният ни по футбол не е бил шведския. Мачът още не е започнал, гледайте внимателно, за да можем утре да не се питаме – единайсетте наши присъстваха ли на терена или съжителстваха.
А ако случайно се ядосате на телевизора (на кого другиго), не го изхвърляйте през прозореца, както направи един пловдивчанин по време на последното световно, на което участвахме – „ТЕЛЕГРАФ” ни дава полезен съвет какво да направим с него – „Превръщаме телевизора в бар”! Махаме излишните чаркове и си подреждаме в кутията чашки и шишенца – далеч по-смислено от гледането на новини и риалитита!

Наздраве!

сряда, 23 август 2017 г.

30 КИЛОМЕТРА ПСУВНИ


Имаше една досадна песен – „Един километър пеш – без да седнеш, без да ядеш...” После – „Два километра пеш – без да седнеш...” И без да ядеш, разбира се – и така – докато на някого не му писне и не набие певеца. Обикновено това ставаше някъде около петия-шестия километър, но с автобус времето лети по-неусетно – „Шофьор на рейс псува 30 километра по телефона” – според „ТЕЛЕГРАФ”, разбира се. Може да са били и 29, вестниците винаги преувеличават малко. Но постижението все пак е достойно за „Гинес”!
В тия горещини защитниците на правата на животните също се скатаха на сянка – оставиха немските природозащитници да препоръчват конете по курортите да се мажат с фактор 25, за да не изгарят на слънцето. Междувременно според „СТАНДАРТ” някои по-видни представители на фауната изгарят в буквалния смисъл – „Магарето на съд за зърнен рекет”!
С фактор 50 да го намажеш!
Друг представител на нечифтокопитните гризва дръвцето в „ТЕЛЕГРАФ” – „Валери Симеонов затвори бара на Божо Кравата”.
Само да не си помислите погрешно кой е говедото – Божо, разбира се, не го познавам, та щом му казват Кравата – той ще да е!
Межувременно в „СТАНДАРТ” започват залаганията – „Залози 5:1 за Бедрум” – в смисъл, че догодина дискотеката „Бед­рум” на Слънчака ще я има, но за г-н Симеонов не е толкова сигурно – все пак любителите на залози могат да си пробват късмета, с тая коалиционна политика никой не знае дали срещу заложена десетарка няма да получите Пенчо Славейков на картинка.
А иначе – на нас терористи не са ни нужни – ние си се трепем с нестандартни методи - „По един на седмица в „Пирогов” отстрелян от гръмнал буркан”! Тия хора що не спазват наредбите! На първа страница на „МОНИТОР” си го пише – „Варим компоти по две наредби на МВР”!
И за компотите имало ред, ама кой да го спазва! Но – в закона си е писано – това, че не познаваш закона, не те предпазва от отстрелване!
В рубриката „Развлечения” „СТАНДАРТ” ни запознава с новите екстремни предложения – „Учат градски деца как да оцеляват без телефони”.
Бедните – как без фейсбук, как без туитър, как без сърдитите пилета – на това оцеляване ли му викате! Оставете децата на мира, моля ви се!
„24 ЧАСА” провежда малко социологичес­ко проучване в Бачковския манастир в деня преди празника на обителта – за да установи, че има „Повече молитви против магии, отколкото за работа”. Най-после хората разбраха откъде им идва лошият късмет и безработицата – от магиите на злонамерени роднини!
Вълнуващи са последните страници на всекидневниците – основно – посветени на анатомичните подробности на знаменитостите. „Миски и певици си мерят циците” – радва окото ни със снимки, чопнати от фейсбук, „ТЕЛЕГРАФ”.
„24 ЧАСА” отвръща на удара с разобличение – „Стефано Габана се пече на яхта с изкуствени гърди”.
И все пак – „ТЕЛЕГРАФ” държи първенството в анатомичните разобличения – „Банкерка реже опашката на мъжа си”.
Много опашки сме виждали през живота си – пред банка, пред магазин, за тоалетна хартия – но опашка за вестник – отдавна не сме.

И – дано...

сряда, 16 август 2017 г.

БАТЕ, НАПРАВИ МЕ МИНИСТЪР…

в. "Стършел", бр. 3707/18.08.2017 г.

Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава... На най-високото стъпало, на върха, по-нагоре – небе...
Сещате ли се откъде е това? Ако не – не поглеждайте края, защото там ще напомним на забравилите.
А междувременно „ТРУД” открива ново средство срещу летните жеги – казва се „теснолинейка”. Не вярвате? Двата най-големи града вече го ползват – „Пловдивчани и софиянци се разхлаждат с теснолинейка” – с ей толчави букви го пише! И правилно се разхлаждат теснолинейно – защото основното разхладително по това време на годината, морето, вече е на подсъдимата скамейка – отваряме „СТАНДАРТ” и научаваме, че „Дават плажове на прокурор”. На днешно време да си затворник, та да ти насипят цял осъден плаж в килията с чадърите и шезлонгите барабар – е, това е живот!
„ТРУД” продължава славната традиция да се бори със зеления октопод – информацията, че „Горите умират, корояд и гъби ги унищожават” е подсилена с разобличение на виновника – „Тома Белев брани корояда”. Да се набие на изгризан от корояд бор псевдоприродозащитникът!
Странната ситуация със земите около Калиакра, където кой знае защо от европредписанията се притесниха дребните земеделци, но не и собствениците на голф игрища и ветрогенератори, пали огненото перо на главният редактор на вестника, г-н Блъсков – с призива „Добруджанци, напред!” той повежда масите: „Напред, добруджанци! Вашето знаме е земята! Шепа зелени мекерета се гаврят с него от години, под чадъра, опънат над тях от властта”...
И какво сега – сто години по-късно – нови Дуранкулашки бунтове, така ли?
А „24 ЧАСА”, който се оказа и собственик на издателската къща с име „ТРУД”, проследява в обемистото томче „Бойко, който винаги се завръща” биографията на любимия премиер. Разбира се, най-любопитно за читателя е като как се избират бъдещите министри – имаше навремето дори един, забран направо от магистралата. В цитирания случай обстановката е повече от работна: „Борисов приема потенциалните министри на двора, вдясно от портата. Вдигнал е десния си крак, само по къси панталони. Чете спортен вестник, снимката на гола жена е обърната към кандидата. Явно тества психическата му устойчивост.”
Мислите, че това е унизително? Както е рекъл класикът – какво като ти плюят в лицето, нали си имаш кърпичка! Виж, ако нямаш кърпичка – тогава е лошо. И „После този потенциален министър става, сяда следващият. И така, докато свърши опашката.” Опашка, зер – щото хубаво е да си министър, дявол да го вземе...
Колко ли много трябва да му се иска на човек да стане министър, за да се изправи пред навирилия гол крак премиер, да зяпа мацуранката във вестника и да си излага концепцията? Очевидно – много!
Редакцията с гордост нарича творбата на г-жа Кристина Кръстева „историческо произведение”.
С удоволствие прибираме тази книжица на рафтчето със свидетелства за епохата – ако някой някога случайно се заинтересува как е била управлявана България по наше време, да научи – по къси гащи, с вирнат крак, в двора, зад портата, място, където простосмъртните си държат кофата за боклук, та да им е под ръка.
Такъв ни е мат`рялът!
А вие идете на театър – там играят „Големанов”. По-смислено е, защото комедията е написана от класик на българската литература, по-смешно е, защото играят професионални актьори, а не професионални кандидат-министри, по-оптимистично е, защото знаем, че ще свърши за два часа и нещо.

Но и Големанов винаги се завръща - в следващото представление. Вече почти сто години...

понеделник, 14 август 2017 г.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

в. "Стършел", бр. 3706/11.08.2017 г.

Мрем да даваме полезни съвети! Вестниците са пълни с рецепти за по-добър живот – готварски, за отслабване, против запек, против обратното на запек, за креватни подвизи и за излавяне на кръшналите.
Затова без никаква изненада откриваме рецепта за щастие още на първа страница на „ТРУД” – „Бойко Борисов към младите: Харчете толкова, колкото изкарвате”.
Странно звучи тоя съвет в страна, в която населението се изхитря да харчи двойно повече, отколкото получава по ведомост, но ако младите го последват, със сигурност ще просперират в живота, за разлика от банките, които няма да има кого да дерат с нови лихви, такси и глоби за закъснения.
Още по-полезно откровение следва на вътрешната страница – „Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим”. Ние се чудехме защо не успяха тоя път, то какво било! Не че нежеланието си личеше много, дори напротив – според Сметната палата, цитирана от „OFF news”, „ГЕРБ похарчили 1.7 млн. лв. за президент”.
Скъпичко им е излязло да скрият нежеланието си. Колко ли биха се отръскали, ако бяха искали да спечелят? Всъщност – не те са се отръскали, а ние – защото тези близо два милиона са от партийната субсидия, която пък се плаща от нас, макар нас никой не ни е питал искаме ли или не да я плащаме и искаме ли или не някой да спечели.
Май и други участват в избори, без да искат да ги спечелят – според „СТАНДАРТ” един от кандидатите за шеф на БНТ малко шикалкави у лево – „Кошлуков намигна на Гарелов”. Е, не в оня смисъл, само дето се включил в подписката, подкрепяща кандидатурата на г-н Гарелов. Запитан от какъв зор подкрепя конкурент, г-н Кошлуков отговаря искрено и лично: „Подкрепям и желая успех не само на него, но и на всички останали кандидати”... В смисъл – че пожелава успех не само на двата отбора, ами на всички едновременно! То бива, бива да се следват премиерските препоръки, но чак толкова буквално не бяхме очаквали!
Междувременно опозицията не спи, а за бой се стяга – „Нинова яхна колело, зове хиляди на Бузлуджа” – тръби „СТАНДАРТ”. Забележителен е екологичният подход на новото ръководство на лявата партия – бившият є председател бръмчеше с мотоциклет към Стара планина. За президентските избори г-жа Нинова предпочете по-екологично возило – кон. А за събора – хептен екологично – велосипед! С какво ли ще ни изненада на следващите избори – с тротинетка?
Но политиката излезе в отпуск, който можа се изнесе към морето, а „МОНИТОР” се погрижи да ни плесне през муцуните с още един полезен съвет – как на плажа да си скриете телефона така, че да не ви го задигнат: „Летовници крият скъпи телефони в мръсни памперси”. Технологията е проста – мушвате телефона в памперса (чист, разбира се), и увивате пелената така, сякаш отрочето току-що я употребило и я е направило напълно неизползваема. Неволята учи – а крадците по нашенско очевидно са тъпи, защото изобщо не им прави впечатление, че напълненият памперс е оставен върху плажната кърпа...
Е, не само у нас се краде – и по света свиват всичко, което не е добре заковано! „Мадона спря търг с нейни крадени гащи” – информира ни за потресаващото събитие „ТЕЛЕГРАФ”. Ами – като не се е сетила да ги увие в мръсен памперс – така ще е!
 Но лятото не е само кражби и грабежи – то е и сезонът на удоволствията – за всички живи същества, разбира се. Затова „МОНИТОР” ни въвежда в света на животните с рубричката „Сексуалност под черупката”: „Австралийски учени са прибегнали до използване на сексиграчки, за да предизвикат ерекция при мъжки костенурки” – съобщава ни конфиденциално изданието. Ученият, на когото хрумнала гениалната идея „провеждал стимулиране върху долната част на корубата на костенурката”...

Стреснати, трогнати и очаровани от напредъка на науката, не ни остава нищо друго, освен и ние да пожелаем успех и на двата отбора!

сряда, 2 август 2017 г.

БИРИЧКЕ, НА ТЕБ РАЗЧИТАМЕ!

в. "Стършел", бр. 3705/04.08.2017 г.

Няма нищо по-хубаво от първата бира.
Още по-хубава е навременната!
Сред общото вайкане за спад на производството, намаляване на инвестициите, поскъпване на това или онова, най-после – светъл лъч! „Изпили сме бира за половин милиард лева” – тържествено обявява „МОНИТОР”. За една година с дружни усилия сме омахали почти половината бюджет на вътрешото министерство и сме го превърнали в енергия, вода и други! От тоя половин милиард „приходите към бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 350 млн. лева”!
И после ми хвалете трезвениците! На нас, бирените шкембета, се крепи бюджетът, държавата и кабинетът дори!
За съжаление, двайсет и един милиона от тая прекрасна купчинка пари май ги няма вече – „Съдия 2 пъти отказал да задържи банков касиер, откраднал 21 млн. лв. Той избяга” – съобщава „24 ЧАСА”.
Касиерът, задигнал по най-баламския начин – като на няколко пъти изнасял със сакове, пътни чанти и каквото още може да се измисли, двайсетте милиона, бил осъден на 15 години и пуснат да си ходи вкъщи срещу обещанието да не прави повече така и да идва да се подписва в полицията отвреме навреме, та да сме сигурни, че не е избягал.
Има ли нормален човек, осъден на 15 години и разполагащ с 21 милиона, който да чака да влезе в затвора?
Според съдиите от Софийския градски съд – има.
Завиждаме им на вярата в доброто и човека! Дано този изолиран случай не я разколебае!
Съдиите у нас, общо взето, са изключително доверчиви и добронамерени хора. Според „МОНИТОР” две инстанции са потвърдили нещо изключително, което ние, останалите без юридическо образование, никога не бяхме подозирали: „Ремаркето на ТИР-а е личен багаж”!
Никога нямаше да се сетим – някой вмъкнал натоварен ТИР на ферибота през Дунав, данъчните го спипали, но се оказало, че „превозът на пътници е облагаема доставка с нулева ставка, а за превоз на пътници се смята и превозът на стоки и МПС-та, когато те са част от багажа на пътника”. Само ДДС-то на багажа на пътника (без стойността на ТИР-а) било оценено от данъчните на около милион и нещо. Ами – толкова имал, толкова натоварил...
При това положение изобщо не се учудваме на статистиката на „ТРУД”, че „Адвокат и митничар изпадат от мечтите на българина”. Никакъв кяр вече от тая работа – хората си пътуват с личния багаж в ремаркето на ТИР-а и хич даже не се сещат да бутнат нещо, за да минат по-тънко, а адвокатите направо остават без работа при родното безпристрастно правосъдие.
Така че - не ни остава нищо друго, освен да ударим една студена, но не вода, а бира - в подкрепа на бюджета.
Трезвениците могат да похарчат тия пари за „ТАБЛОИД”, откъдето да научат, че могат да кихнат „136 лева за „умен” презерватив”. Съоръжението „може да запаметява данни от подвизите и физическата активност на собственика си в леглото, като освен това предупреждава за венерическите болести на партньорката”. Имало си и датчици, които отчитат „времетраене, скорост и интензитет на движенията, изразходвани калории...” и пр.

Все пак – една бира е за предпочитане.

сряда, 26 юли 2017 г.

И ЛЕВСКИ ОЛЯХМЕ!

в. "Стършел", бр. 3704/28.07.2017 г.

Зададe ли се юбилей, винаги е като на кръщене – с голямо оливане.
Зададе се 180-годишнината на Апостола на свободата и оливката бе точно като за 180-годишнина.
Началото постави „ТАБЛОИД” с бомбастичното твърдение, че „Васил Левски е роден през 1846 г.”. Поставена е и питанка, за да е ясно, че редакцията крие някакви съмнения. На логичния въпрос като как 16-годишно момче е отишло в легията на Раковски, цитираните изследователи отговарят, че по онова време момчетата съзрявали по-рано и в четите имало дори 14-годишни.
Късно разкритие – юбилейните празненства са в пълен ход, а вестниците подемат любимата си дъвка – „Над 10 версии за гроба на Левски” – твърди „ТРУД”. Учени и не чак толкова настояват да копаят ту тук, ту там, слава Богу, никъде не копаят все още, София е достатъчно разкопана покрай метрото.
А новите технологии пеят своята зла песен – „Левски стана хит и в интернет” – твърди „СТАДАРТ”. Дигитализираната версия на тефтерчето на Апостола се радвала на голям успех. Липсва само информация колко лайкчета е събрало тефтерчето и дали бие по посещения Гери-Никол.
„24 ЧАСА” популяризира друга дигитална оливка – „Подписът на Васил Левски върху флашка”! Официалните лица, дошли в Националната библиотека да видят оригинала на тефтерчето, щели да получат „флашка (имитация на дървена) с неговия автограф”. Естествено, че дървена – по онова време всички флашки така са ги правили! Деветнайсeти век, все пак! Освен това – за да не се омазни подписът върху флашката във височайшите ръце, тя шяла да бъде сложена в „копие на кутията, в която се съхранява оригиналът в банката”.
„СТАНДАРТ” не разчита на официалните оливания, за да пълни страиците си – той си измисля свои – „ДНК анализ показва, че Васил е бил с кръвна група 0 положителна”! Тая медицинска подробност за човека, който разклати Османската империя и събуди робите за бунт, е гарнирана с поетически отклонения – „това е тази група, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях. Дори в това има символика, която обяснява отдадеността на Васил Левски на своя народ”.
Вече си изяснихме – номерът е в кръвната група. Ако беше А – положителна, със сигурност щеше да си остане гайтанджия.
И все пак – ако си говорим за рекорди в оливките – рекорд, достоен за „Гинес”, поставя Българската монетна къща, рекламираща на цяла страница на „СТАНДАРТ” патриотичната си инициатива:
„Направете инвестиция с национална стойност!” – призовава ни къщата. Как? Ами – като си купим „Първото изцяло българско кюлче от най-чисто злато”.
Какво му е изцяло българското на кюлчето? Ами – от едната страна има лъв и пробата на метала, а от другата – портретът на Апостола. Май забравихме да уточним, че кюлчето тежи половин грам.
Но пък е наречено „Кюлчето „Васил Левски”! „Отсечено във висше монетно качество „мат-гланц” от най-чисто злато... Както с родолюбивия си мотив, така и с изработката си, то отдава почит на България.”
Великолепна идея – да гудиш портрета на човека, отчитал грошовете за храна, върху златно кюлче, за да могат родолюбците да направят инвестиция с национална стойност – ей на това му викаме ние патриотизъм в действие!
Как да не препише човек след всичко станало само един ред от тефтерчето на Апостола:

Народе????

сряда, 19 юли 2017 г.

НАЙ-ДОБРЕ Е ДА ДОЙДЕ КАШПИРОВСКИ!

в. "Стършел", бр. 3703/21.07.2017 г.

Ожалихме милите дечица, че са им натресли по десет странички за четене дневно през ваканцията. По-добре да бяхме ги ожалили, че ще посягат към вестника, донесен вкъщи от родителите!
Макар, че понякога от газетите се получават интересни знания – например, че според „МОНИТОР” „Тийнейджъри се друсат с капки за очи в носа”! Като не ви дават да си купувате трева и други удоволствия – и капките вършат работа! А ако не ви стига, изданието се е погрижило и да ви информира как да си се друсате почти безплатно, мили деца – „Правим метамфетамин с домашен сет за $ 80”! Кво му плащаш! Има подробни указания как се влиза в Тъмната мрежа, както и как да се получи нещо, което може да струва „на българския пазар около 1000 лева, ако е разбит на малки дози”.
Нещо да кажете за продуктовото позициониране? Няма, разбира се, това не е ваша работа, нито на прокуратурата – тълкуваме го като предупреждение да не правим така, защото не е хубаво.
„ТРУД” се връща към славното си минало с конкурса „Мис „Дупе”, макар и с малко по-хард рубрика – „Гъзомания”. Има и картинки на „5 седалища, които никой не може да забрави”. И формулата за изчисляване на „Идеалното дупе”.
И после ще ми говорят за гащите на Питагор! Я стига!
Малък научен спор се завихря между „МОНИТОР” и „ТРУД” – според първото издание „Трусовете край Охрид събудиха вулкан” – с „мирис на сяра и умрели язовци”. Защо язовци, а не борсуци – вестникът не изяснява, но „ТРУД” веднага контрира с „Вулкан в Македония? Те такова чудо няма!”. За съжаление на патриотите от двете страни на Пирина се оказало, че миризмата на язов­ци е от изгорели автомобилни гуми. Язък!
Всичката ни работа такава – само пушилка!
А в Бургас, града голяма, решиха основен съвременен проблем – „16 души ще пазят етническия мир в Бургас” – радва се „24 ЧАСА”.
Щом една дузина експерти ще могат да се справят с проблемите – направо с мед да ги намажем! Дано го увардят тоя мир, че напоследък нещо съвсем се размири!
Междувременно мирът по пътищата на Родината нещо се пооцапа – хората не само се блъскат и газят, ами оттатък! „Пиян хулиган помля три коли, ухапа трима случайни мъже” – информира „МОНИТОР”. В Пловдив вече не само газят, ами и хапят – ваксинирайте се против тетанус!
Междувременно в Пловдив започват да се случват и други чудеса - там пристига „Икона, която цери рак” – твърди „ТРУД”. Хубаво е да вярваш в чудеса, още по-хубаво е да имаш приличен лекар, бихме казали.
И за неверниците има лек – „Кашпировски възкръсва в САЩ” – тържествено обявява „ТРУД”. Прочутият психотерапевт и масов хипнотизатор от времето на перестройката си е намерил нова мисия – „Психотерапевтът обещава да спаси света от хъркане”!
Как? Не можете да се сетите никога – провел „дистанционна корекция на носа с последващо възстановяване на нормалното дишане и избавяне от хъркането”!
Номерът обаче е малко по-сложен – „Пациентите е трябвало в течение на 3 минути съсредоточено да гледат в един предмет пред себе си и да не пипат носа си 1 час преди акцията и 6 часа след това”.
Е, това, особено в променливото време напоследък, е непосилно, освен за хора с желязна воля и стоманен нос, неподатлив на сезонните хреми!
Не би било зле хипнотизаторът да се заеме с подрастващите – според „ТРУД” „17-годишен ученик подпали момиче с бензин” – девойката нещо го била засегнала.

Щом вече и такива ще си ги имаме, най-добре наистина е да дойде Кашпировски – че съвсем изперколясахме!

сряда, 12 юли 2017 г.

ДРУГАТА СТРАНА НА ДЪГАТА

в. "Стършел", бр. 3702/14.07.2017 г.

Няма нужда да минавате от другата страна на дъгата, за да разберете какво има там – достатъчно е да си купите вестник – единствената хартия, изцапана с букви, която са в състояние да понесат милиони наши събратя и (не знам дали се казва така) съсестри – там си е описано.
Отдавна вече предметът, наречен книга, отпадна от ежедневието ни, отдавна вече понятия като морал, човещина, ценности, се формират от шарените страници на все по-жълтеникавите издания. Отдавна вече хората, на които децата искат да подражават, за да станат известни, да живеят красиво, богато и спокойно, са тези, чиито снимки виждат на първа страница.
Ето например – един наистина успял човек. Как? Ами – ето ви „СТАНДАРТ” – „Хомосензацията на Вучич”! Може би сръбският президент е минал през дъгата? Не – „За първи път жена, при това лесбийка, може да стане премиер на Сърбия” – твърди изданието. И няколко дни по-късно стана. Образование, кариера, качества – остават второстепенни, важно е с кого се гушка премие­рът.
На фронта на толерантността „ТЕЛЕГРАФ” няма достоен съперник. „Световен шампион вдига гей сватба с колега” – информира ни за водещо спортно събитие газетата.
Има ли културно? Естествено, не ставайте смешни – „Гей тройка сключи брак в Колумбия” – омъжили се (не знам дали така се казва, но все пак всичките поне по документи са мъже) актьор, треньор и журналист. Дето се вика – като се обичат младите, да си се вземат! Как иначе ще попаднат в български вестник!
Продължаваме с международните новини – „Янки бременен с второ дете”! Объркал нещо хормоналната терапия и – хоп – честито!
Стоплихте ли какво трябва да направите, за да станете богати, известни и щастливи, мили деца? Ако още не сте – купете си вестник!
И проучете кога дават пенсията на баба – много важна дата по нашенско. Засега може само да изврънкате петарка за сладолед, но като пораснете – да вземете пример от батковците си – „Деца снимат кражба на банкомат в село Катунци” – радва сърцата ни „24 ЧАСА”. Любопитно е, че снимащите дечица са станали раничко – защото кражбата е станала в 4 сутринта, но пък кражбата е величествена – бандюгите вързали банкомата за джипа си и го влачили два километра по улиците на селото.
Предполага се, че дрънченето е разбудило всички, но смее ли някой да се покаже и да попита къде му носят пенсията… Все пак банкоматът не взел правилно някакъв завой и паднал в канавката, та останал пълен.
За разлика от банкомата на село Брежани, който според „МОНИТОР” успял да изчезне в неизвестна посока заедно с двестата хиляди лева в него.
Не мислете, че родната газетарщина е занемарила патриотичното възпитание на подрастващите за сметка на сексуалното и криминалното – издателската къща „ТРУД” се е погрижила надигналата се патриотарска вълна да се осребри в рамките на възможното и отбелязва 180-aта годишнина от рождението на Васил Левски с пат­риотична залъгалка – „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче”. Никога няма да се сетите за какво става дума – ще помогнем със заглавието на информацията в „24 ЧАСА” – „Залавянето на Левски, разказано в 192 частици…”
Още ли не сетихте? Елементарно – залавянето е пъзел от 192 части, „част от патриотичната концепция на издателството за оформяне на националното самосъзнание от детска възраст”.
Веднага си представяме патриотичните реплики „Тоя цървул на Левски ли е?”, „Тури тука феса”, „Глей къде му е паднал пищовът”…
За по-големи поръчки имало и патриотична отстъпка.

Абе, българи-юнаци, какво да ви разправяме.

сряда, 5 юли 2017 г.

МИРИЗЛИВ, НО ЖИВОТ!


Каква я мислихме, каква стана – такава стана, че а се е обадил някой, че нещо не му харесва, а са го награцали, нарекли са го с обидната дума интелектуалец и са му рекли, че това е животът, на който не му харесва – високи сгради дал Господ, хич да не се прави на щипана мома англичанка.
А междувременно отговорните фактори продължават да ни защитават пред света – „Защитихме в ЕС говеждата пастърма” – радва ни „СТАНДАРТ”. Е, то така се почва, едно по едно – първо ще защитим пастърмата, после – и населението…
Като си говорим за говеда, не мислете, че става дума за двукраки – напротив, за съвсем истински едър рогат добитък – „Умъртвиха крава и 14 телета без документи” – печално съобщава „ТРУД”. Крави и телета – носете си личните карти, че без тях сте за никъде!
Но говедата – кой ти ги брои, с изключение на тези, които са по европрограми. Нашата обща грижа са децата и тяхното светло бъдеще. „Шестокласниците с 5 тома книги за ваканцията” – бие камбаната „ТЕЛЕГРАФ”. За тези, които отдавна не са стъпвали в библиотека, ще напомним, че пет тома означава пет книги – може да са по петдесет странички, може и по хиляда. Продължаваме с телеграфните тревоги и с ужас научаваме, че за да се преборят с препоръчваната от училище за прочит през лятото литература, децата „ще трябва да минават по 13 страници на ден”!
Милите! Тринайсет страници! Това са цели шест пъти обръщане на листа от едната страна на другата! Не стига умственото натоварване, ами и физическо! И после искаме от подрастващото поколение да преуспее в живота! Кога, ако си губи времето с 13 страници вехта книжнина дневно!
Друго е, ако научат наизуст нещо от модерната българска поезия – да речем, тек­ста на песента, наградена от БГ радио (цитираме по „ТЕЛЕГРАФ”: „Искам тризонет с 6 спални, вътре 6 жени скандални, 5 кенефа, 10 плазми, всяка по един милион, Ламбото ми да те дразни, да, паркирано е мазно, мацката ми да те блазни, щото е един милион…”
Възниква, разбира се, въпросът защо спалните да са шест, а кенефите – пет, но, както поясняват авторите Павел и Венци Венц в „СТАНДАРТ”, „Това е животът – мръсен и вулгарен”. И допълват, че текстът е „изливане на чувства по лична драма”.
Съчувстваме – очевидно някога един кенеф драматично не им е достигнал.
Говорейки си за живота като такъв, няма как да подминем специалната страница на „ТАБЛОИД” „Такъв е животът”.
Какъв е животът според таблоидното издание? Ами – „Гола българка побърка САЩ с клизми на живо”. „Разголената нашенка Цеци, както палавницата сама се представя, взриви публиката с нечувана дързост да си прави клиз­ми на живо, а после да документира „успешния финал” на интервенцията в тоалетната”. Според седмичника – с финансов успех – Цеца била пуснала „ценоразпис за заможни господа, сред който фигурира специално изпълнение на клизма… „Специалните” клипове от по 4-5 минути струват по 300 долара и за тях имало доста клиенти”
И ще ни будалкат после децата с тринайсет странички дневно – с клизми на живо се изкарва много повече!
Както мрачно констатира Влади Въргала в интервю за „ТРУД”, „България е моята родина и дом, където са моите приятели, семейство, учители, но има много сили, които искат да я превърнат в тоалетна и успяват…”

Съгласни сме напълно, с едно уточнение – тоалетната е цивилизационно постижение, правилната дума в случая е кенеф.

сряда, 28 юни 2017 г.

ОТ ДВЕ ДО ДВЕСТА

в. "Стършел", бр. 3700/30.06.2017 г.

Ние, българите, сме бамбашка народ – знаем и две, и двеста.
Можем да ядем, можем да не ядем, можем да се лекуваме, оцеляваме и без лечение, можем да вярваме, можем и изобщо да не вярваме – и пак сме живи!
Челен опит в оцеляването ни сервира „МОНИТОР” – по съвет на лични лекари „Хора се церят с мазила за коне”! Лекарствата от ветеринарните аптеки лекували абсолютно всичко – „от възпален нерв на кръста, през артрит и разтегнато сухожилие до хрема и гъбички по краката”. Лекарствата за добитък били по-концентрирани и по-евтини – до два-три пъти по-малко от човешките. Най-популярен бил крем за пет кинта, „официално за лечение за възпаление на възпалени кравешки вимета”. С него хората си мажели разширените вени и хемороидите.
Чудно си живеем ние – мажем се с говежди лекарства и отбелязваме ръст на благосъстоянието!
Замалко да решим, че след като сме си решили сами проблемите с хемороидите, държавата е пре­хвърлила грижите си към безсловесните обитатели на нашите земи, като прочетохме в „СТАНДАРТ”, че „Петкова обеща помощ за рибата в яз. „Кърджали”. И рибата ли мина на социални помощи?
Слава Богу, става дума за това, че министърът на енергетиката бил обещал да не изпуска водата от язовира, докато рибата си хвърля хайвера.
Не само ние, читателите, знаем две и двеста – списователите и издателите на вестници ни водят с няколко обиколки! Ежегодната разправия около пиянските изцепки в „Слънчев бряг” „МОНИТОР” подхваща със загриженост за здравето и живота на пияндурките – „Правят шампанското в кочини” – предупреждава изданието и уточнява, че „Рус­ката пиячка е китайска”. По-старите си спомняме виетнамската водка и въздъхваме с облекчение.
Темата доразвива „24 ЧАСА” – „В Слънчака се излива помията на Европа. И какво от това?”. Дотук – добре, съгласни сме както със заглавието, така и със заключението, че „Не може да натрапваш спокойствие на този, който е дошъл да обикаля баровете и да се налива с евтин алкохол. Както и на свинята – чиста кочинка”. Както и с предвиждането, че „Собствениците на хотели, заведения, атракциони и магазини ще скочат като един, за да защитят статута на курорта”.
Само четири дни по-късно това се сбъдва – скачат, та оттатък! Направо в страниците на „24 ЧАСА” под прикритието на репортаж от нощни приключения – „Пиянският тур в Слънчев бряг: безплатен шот, доразбиване в 6 кръчми, маркуч за изтрезняване”. Честно казано, вниманието най привлича маркучът – предположихме, че става дума за промивка на стомаха, оказа се просто поливане със студена вода. Разочароващо.
Организаторите на обиколките разясняват: „Много митове се носят напоследък за тези баркролове. А те са едно младежко изживяване, което се предлага в много младежки курорти”!
А собственик на бар откровено си казва, че „Без тях всичко наоколо ще е един прост бетон”. Без атракциите с безплатни шотчета, състезания по нестандартни секс танци или пози, в хотелите ще се мотаят само мухи и бъркащи в носа си отегчени хора на рецепцията. Така си е – на бетона трябва да се вдъхне душа! Особено в слабите курортни месеци.
Има цитирани и мнения на туристи, дошли специално за тая хубавиня – че им е толкова хубаво, че не им се тръгва. Би било хубаво да ги питаме на сутринта, но тогава маркучът вече ще е влязъл в действие.
Вестникът е едно такова нещо, че може и две, и двеста – ако сте попаднали на един брой, ще си съставите едно мнение. Ако попаднете на друг – ще дойдете на акъла на защитаващия противоположното мнение.
Кой се е обадил, кой е платил за едното или за другото, остава редакционна тайна.

Ето, затова започнахме се клепаме с мазила за крави – защото толкова дълго ни показват, че ни мислят за чифтокопитни, че вече сами започнахме да го вярваме.

сряда, 21 юни 2017 г.

ВИЖДАМ ВСИЧКО ДВОЙНО!

в. "Стършел", бр. 3699/23.06.2017

Героят от „Параграф 22” твърдеше, че вижда всичко двойно, затова го смятаха, че не е у ред. Като му омръзна да вижда двойно, заяви, че вижда всичко единично – и докторите констатираха влошаване на състоянието…
Отваряме вестник – и почваме да виждаме всичко двойно! „Камери следят катаджиите с камерите” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Според предложение за поправка в закона „Катаджии ще могат да проверяват за скорост с мобилни камери само ако са в обхвата на видеонаблюдението на патрулките, което да следи действията им”. Звучи налудничаво, но, както биха казали древните римляни – налудничав или не – си е закон...
Още по-зле е, когато започнем и фондовете да виждаме двойни – „Обновяват къщи с пари от Фонда на фондовете” – обявява „24 ЧАСА”. И цитира министър Павлова, че „Опитът на България за създаването на Фонд на Фондовете, който да управлява финансови инструменти, е една от темите, по които сме получавали само похвали”.
Почнахте ли да виждате и вие двойно?
Хайде сега да почнем да виждаме тройно, ей така – за разнообразие.
„Силиконка се хвали с 3 коли в деколтето” – разтроява ни „ТЕЛЕГРАФ”. Третата в класацията на българските силиконови момичета скромно декларира във фейсбук: „Много ми е несериозно, когато ме занимават със своите комплекси жени, каращи коли за не повече от 10 000 лв., а на мен само бюстът ми е толкова. Значи по една елементарна сметка аз нося по себе си близо 3 техни коли, ако не повече…”
Елементарно, Уотсън, елементарно, та оттатък…
За момент да опитаме да бъдем сериозни и преминем международните новини – там полетът на въображението би трябвало да е малко по-скромен.
И там – всичко двойно-тройно! „Обама и Наполеон се борят за места във френския парламент” – отразява съдбоносни за Европейския съюз избори „24 ЧАСА”.
А какво става с прясно избрания френски президент? Пак от часовия вестник научаваме за неочаквана негова постъпка – „Косово избира между Рамбо, Мак­рон и Че”!
Не му стига едното президентство, ами и още едно! Да не би и той да вижда всичко двойно?
Прочитаме по-дребните буквички – тия, дето никой не ги чете, защото в заглавието всичко е казано, и разбираме, че става дума или за кандидати със странни имена, или за други – с прякори…
Междувременно се убеждаваме и в някои други странности на околната среда. Очевидно не само ние, от електората, виждаме нещата двойни. Какво би станало, ако някой вземе, че напише, примерно, на Тръмп или, ако предпочитате – на Путин, СМС с приблизително следното съдържание: „Така не се прави ифтар на мюсюлманите, затова Аллах ще ви погуби. АЛЛАХ АКБАР”! Предполагам – все още никой, затова с гордост ще кажем, че тоя път руснаци и американци ни дишат прахта – „Кандидат за президент заплашва Нинова и Радев” – отразява постижението „СТАНДАРТ”. Човекът написал, а службите го хванали. И като го хванали – му строшили фарчето – „Мъжът бил заловен в операция на ДАНС, подписал предупредителен протокол и бил освободен”.
По отношение на хуманното и либерално отношение към различно мислещите и действащите и руснаци, и американци пак има да много да ни догонват!
Защото ние не бягаме на два крака към светлото и сияйно щастливо бъдеще, а на двойно повече!

сряда, 14 юни 2017 г.

МАЛЪК БИРЕН ПУЧ

в. "Стършел", бр. 3698/16.06.2017 г.

Кое ни е наред, та и биреният ни пуч да бъде истински бирен, ако не пуч!
Скандалите около зевзеците на държавни длъжности, вдигнали лапички в един характерен по­здрав, очевидно засилиха медийния интерес към нацизма и (заради затоплянията, предполагам) – бирата в частност.
Да започнем с културата на пиенето – както се казва в рекламите, да консумираме с удово­лствие и мярка. Започваме с културната страница на „ТЕЛЕГРАФ” - „Зрители сърбат бира в театъра”. Бирата, между нас казано, не се сърба, защото не е чорба, но това е най-малката беля. По-голямата е, че наистина „Две минути след началото, в средата на първия ред, на метър и половина от мен се настаниха две двойки… Единият от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и извади от шумящите найлонови торбички.  От нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира…” Разказът е от първо лице, защото единственият, гледал в очите преживните поклонници на Мелпомена, е актьорът в моноспектакъла Димитър Живков, който е бил на сцената. Седящите на задните редове са чували само рупането им.
Разбира се, ако преживните зрители си наемат правилния защитник, той ще ни обясни, че това е бунт срещу лицемерното общество, от индивидуалното неподчинение на натрапените правила постепенно ще се премине и към гражданско неподчинение, създаване на на­предничава идеология и активни действия – демек пуч…
Както е преминал към активни действия, демек – индивидуален микропуч, активен гражданин от Пловдив – „Моторист отказа дрегер заради вяра” – твърди „24 ЧАСА”. Полицията изловила подпийнала майничка, учтиво го помолила да духне в дрегера, а той също така учтиво отвърнал, че няма да го направи, защото „Вярата не ми позволява”. Очевидно – започва формиране вече не само на гражданско, но и на религиозно общество на алкохолна основа!
Но властта затова е власт – за да си пази властта! И да пипа здраво! „100 лв. глоба за шуменец, пил бира пред блока” – съобщава „ТРУД”.
Какво е заключението? Значи – на мотоциклет – не може, пред блока – не може, само в театъра е позволено, така ли? Ами – като е така, следващия път ще си носим и кебапчета в Народния!
Малките бирени пучове очевидно не са достатъчни за родната преса – „ТЕЛЕГРАФ” продължава да громи погрешно смятаните от простолюдието за екоорганизации: „Зеления октопод работи по нацистки модел”. Пропускаме правописната грешка в заглавието, за да се съсредоточим върху текста: „В исторически план всъщност първия екоактивист е Херман Гьоринг. Той може да се приеме и за бащата на съвременната зона „Натура” – като превърнал близката до Берлин Беловежка гора в резерват, а след това решил да го свърже със столицата на Германия. За да се освободи тази територия пък буквално били „прочистени нежеланите елементи”. Това станало чрез депортиране и разстрели на хората, населявали зоната. Според природозащитниците подобни методи използват в момента и псевдоеколозите у нас…”
Пропускаме и тук правописните грешки – очевидно пълният член не е силата на телеграфните репортери, и се съсредоточаваме върху географските им познания. Въпросната Беловежка гора е наистина природен резерват, само че на границата на Полша и Беларус – на 1000 километра от Берлин, така че ако Гьоринг е искал да я съединява със столицата на райха, би трябвало да премести или нея, или гората. А бащата на съвременната зона „Натура” ще вземе да се окаже полският крал Владислав ІІ Ягело, който в началото на ХV век бил забранил лова на зубри в нея и така превърнал гората в един от първите резервати в Европа…
Така че – зеленият октопод  очевидно си служи не само с нацистки, но и с роялистки методи, да му изсъхнат пипалата дано…
Очакваме нови разобличения!


сряда, 7 юни 2017 г.

БЕЗ КОМПРОМИСИ


Винаги съм си знаел, че ако има нещо действащо безотказно и безкомпромисно в нашия шантав свят, това е родната правосъдна система – най-строгата, но и най-справедлива и хуманна съдебна система в света!
Искате пример? Ами – вземете „МОНИТОР” и прочетете как „Ирански трафикант на дрога отказа 12 години затвор”!
Хванали човека на границата с двеста килограма хероин – колкото за двайсетина милиона лева „по цени на съдебната ни система”, прокуратурата му предложила споразумение – две години и нещо в затвора. Съдът обаче се оказал строг и справедлив – отхвърлил споразумението, защото за такова количество трябвало да се лежи според закона поне 12 години.
А трафикантът пък отхвърлил решението на съда – „Подсъдимият е категоричен, че такава присъда той няма да приеме”
 Това е някакъв роден принос в правото – осъждат те, а ти им казваш да си гледат работата, защото тая присъда не ти харесва. И съдът послушно връща делото на прокурора, за да се пазари с обвиняемия за взаимно изгодно споразумение, по което и двете страни да нямат възражения…
Абитуриентските балове крият и малки изненади – освен броенето до 12 и леките алкохолни отравяния може да се яви и нещо неочаквано – „Абитуриент келеш се яви с мотор с лика на Хитлер в Еврейското училище” – съобщава „ТАБЛОИД”. Освен портрета на фюрера отстрани е лепната и снимка на д-р Менгеле, има и ценна мисъл – „Вашата толерантност накърнява расистките ми чувства”… Келешът направил две-три кръгчета, колкото да си начеше келешките страсти и отгърмял в неизвестна посока.
Любопитно е, че според вестника „Същият мотор е бил заснет на многохилядното моторджийско шествие, тръгнало от храм-паметника „Св. Александър Невски”… Странно, в някои държави за такива работи малко бият през пръстите, но у нас компромисно уважават расистките чувства на подрастващите…
„СТАНДАРТ” безкомпромисно се забавлява с жертвите на терористични нападения, препоръчвайки ни „10 начина да скърбиш като оглупял европеец след атентат”. Очевидно чувствата на неподписалия се автор също са били накърнени от реакциите на оглупелите европеиди:
„Ти, бидейки страшно интелигентен, толерантен и възвисен човек, отдавна употребяваш за останалите консервативни, агресивно-патриотични и скептични към прекомерното отваряне на граници термина „орки”. Второ качество хора, които въобще не са достиг­нали с примитивния си ум до най-великата от всички идеи на света, а именно – мултикултурното общество (…) Ксенофоби, расисти, патриоти – за теб това е дъното на човешкия материал, мравките на човечеството, над които ти гордо и извисено стъпваш с либерални обувки 44-и номер”…
Защо тъпите либерасти трябва да имат обувки с размер на малки куфари остава загадка за читателя – предполагам, че се разчита на неговата интелигентност и чувство за хумор, което да оцени изтънчената и неразбираема за по-простоватите либерасти ирония.
И, за да бъде забавлението все пак освен приятно и полезно, а авторът не е успял да запълни двете вестникарски страници с препоръките си, дупката е запълнена с реклама – „Нов продукт бори бръчките без компромиси”!

Ами – да борим бръчките безкомпромисно, с вестникарските терористи очевидно тая работа няма да се получи…

сряда, 31 май 2017 г.

МИНАЛОТО НА БЪДЕЩЕТО

в. "Стършел", бр. 3696/02.06.2017 г.

На първи юни банално обичаме да казваме на децата, че те са нашето бъдеще. Децата кимат учтиво и отнасят сладоледа и балончето към пързалката. От бързане не успяват да ни кажат, че ние сме тяхното минало.
Привилегия на миналото е да се грижи за бъдещето на бъдещето си – затова така треперим над него. Дори силовите министерства ни помагат – „Полиция в детска ясла заради записвачка” – информира „ТРУД”. Грижовна майка зашила микрофонче в дрешката на детето си, грижовна детегледачка претарашила малкия гражданин и като открила бръмбара, викнала полиция – да се научат родителите как се подслушва незаконно. Все пак майката успяла да чуе как шлевят детето є, защото е станало от масата, преди да са му разрешили.
Възмутени, „Учителите плашат със стачка, ако родителите продължат да слагат „бръмбарчета” – продължава темата „МОНИТОР”. Това не е новина, новината е, че г-жа Янка Такева, лидер на учителския профсъюз, открива нов синоним на иначе почтеното понятие „български учител”: „Днес никой не може да си позволи да слага каквито и да е „бръмбарчета” (…), за да се подслушва българския персонал в образователните институции” – заявява тържествено тя.
Учителят се превръща в персонал, а малцината учители, които не са българи, официално вече могат да бъдат подслушвани – това следва от тия мъдри слова.
Образованието, разбира се, не е само в училищата, обитавани от български, персонал, то е навсякъде – по улиците, в театрите, в музеите, призвани освен да образоват, да възпитават в дух на патриотизъм подрастващите. „На изложба в НИМ жени пробват царски гащи” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Уникална екзпозиция в Националния исторически музей показва бельото на прабабите ни, като желаещите щели да могат дори да го пробват.
Дано имат от всички размери!
Възпитани патриотично от гащите и кюлотите на предците, вече сме готови да отправим децата към следващите предизвикателства – „Наоколо ври и кипи, да върнем казармата” – настоява евродепутатът Ангел Джамбазки в „СТАНДАРТ”. След няколко клетви към „либералните болшевики“, „соросоидните болшевики“ (те били две различни пасмини), „ненационални режими“ и „генератори на фалшиви новини“, евродепутатът, влязъл в европарламента, прилепнал към партията на г-н Бареков, обосновава връщането на задължителната казарма и между другото признава, че „заради следването ми в СУ „Св. Климент Охридски” нямах възможност да отбия наборна военна служба”.
Ако беше имал възможност да отбие наборната си военна служба, от каквато възможност се възползваха десетки хиляди негови връстници, неуспели да изкръшкат по някакъв повод, щеше да знае какво значи да бъде изпратен да полива розите, но сега не е времето да обясняваме азбучни истини на новобранците.
Та, като си говорим за рози, няма начин да не споменем и другата баналност – че децата са цветята на света. Сред тези цветя, по-точно пред училището им, чалгар снима клипче на песен с вълнуващия текст „Ти ще си ми, мацко, новата тупалка, твойто яко дупе плаче за бухалка. Не ми се оправдавай, че си много малка, твойто секси дупе става за бухалка!”. „ТЕЛЕГРАФ” коректно цитира думичките, както и изявлението на директорката, че давала двора на храма на науката под наем, за да изкара училището някой лев. Публикацията преразказва и някои други клипчета и, за да се избегне подозрението, че не ги харесва, цъфва със заглавие „Задниците на Гери-Никол и Галин възбудиха пуританите”.

Ужасени, че може и да сме се опуританили напоследък, захвърляме вестниците и пускаме музикалните канали – да се разпуританим, докато е време.