сряда, 19 юли 2017 г.

НАЙ-ДОБРЕ Е ДА ДОЙДЕ КАШПИРОВСКИ!

в. "Стършел", бр. 3703/21.07.2017 г.

Ожалихме милите дечица, че са им натресли по десет странички за четене дневно през ваканцията. По-добре да бяхме ги ожалили, че ще посягат към вестника, донесен вкъщи от родителите!
Макар, че понякога от газетите се получават интересни знания – например, че според „МОНИТОР” „Тийнейджъри се друсат с капки за очи в носа”! Като не ви дават да си купувате трева и други удоволствия – и капките вършат работа! А ако не ви стига, изданието се е погрижило и да ви информира как да си се друсате почти безплатно, мили деца – „Правим метамфетамин с домашен сет за $ 80”! Кво му плащаш! Има подробни указания как се влиза в Тъмната мрежа, както и как да се получи нещо, което може да струва „на българския пазар около 1000 лева, ако е разбит на малки дози”.
Нещо да кажете за продуктовото позициониране? Няма, разбира се, това не е ваша работа, нито на прокуратурата – тълкуваме го като предупреждение да не правим така, защото не е хубаво.
„ТРУД” се връща към славното си минало с конкурса „Мис „Дупе”, макар и с малко по-хард рубрика – „Гъзомания”. Има и картинки на „5 седалища, които никой не може да забрави”. И формулата за изчисляване на „Идеалното дупе”.
И после ще ми говорят за гащите на Питагор! Я стига!
Малък научен спор се завихря между „МОНИТОР” и „ТРУД” – според първото издание „Трусовете край Охрид събудиха вулкан” – с „мирис на сяра и умрели язовци”. Защо язовци, а не борсуци – вестникът не изяснява, но „ТРУД” веднага контрира с „Вулкан в Македония? Те такова чудо няма!”. За съжаление на патриотите от двете страни на Пирина се оказало, че миризмата на язов­ци е от изгорели автомобилни гуми. Язък!
Всичката ни работа такава – само пушилка!
А в Бургас, града голяма, решиха основен съвременен проблем – „16 души ще пазят етническия мир в Бургас” – радва се „24 ЧАСА”.
Щом една дузина експерти ще могат да се справят с проблемите – направо с мед да ги намажем! Дано го увардят тоя мир, че напоследък нещо съвсем се размири!
Междувременно мирът по пътищата на Родината нещо се пооцапа – хората не само се блъскат и газят, ами оттатък! „Пиян хулиган помля три коли, ухапа трима случайни мъже” – информира „МОНИТОР”. В Пловдив вече не само газят, ами и хапят – ваксинирайте се против тетанус!
Междувременно в Пловдив започват да се случват и други чудеса - там пристига „Икона, която цери рак” – твърди „ТРУД”. Хубаво е да вярваш в чудеса, още по-хубаво е да имаш приличен лекар, бихме казали.
И за неверниците има лек – „Кашпировски възкръсва в САЩ” – тържествено обявява „ТРУД”. Прочутият психотерапевт и масов хипнотизатор от времето на перестройката си е намерил нова мисия – „Психотерапевтът обещава да спаси света от хъркане”!
Как? Не можете да се сетите никога – провел „дистанционна корекция на носа с последващо възстановяване на нормалното дишане и избавяне от хъркането”!
Номерът обаче е малко по-сложен – „Пациентите е трябвало в течение на 3 минути съсредоточено да гледат в един предмет пред себе си и да не пипат носа си 1 час преди акцията и 6 часа след това”.
Е, това, особено в променливото време напоследък, е непосилно, освен за хора с желязна воля и стоманен нос, неподатлив на сезонните хреми!
Не би било зле хипнотизаторът да се заеме с подрастващите – според „ТРУД” „17-годишен ученик подпали момиче с бензин” – девойката нещо го била засегнала.

Щом вече и такива ще си ги имаме, най-добре наистина е да дойде Кашпировски – че съвсем изперколясахме!

сряда, 12 юли 2017 г.

ДРУГАТА СТРАНА НА ДЪГАТА

в. "Стършел", бр. 3702/14.07.2017 г.

Няма нужда да минавате от другата страна на дъгата, за да разберете какво има там – достатъчно е да си купите вестник – единствената хартия, изцапана с букви, която са в състояние да понесат милиони наши събратя и (не знам дали се казва така) съсестри – там си е описано.
Отдавна вече предметът, наречен книга, отпадна от ежедневието ни, отдавна вече понятия като морал, човещина, ценности, се формират от шарените страници на все по-жълтеникавите издания. Отдавна вече хората, на които децата искат да подражават, за да станат известни, да живеят красиво, богато и спокойно, са тези, чиито снимки виждат на първа страница.
Ето например – един наистина успял човек. Как? Ами – ето ви „СТАНДАРТ” – „Хомосензацията на Вучич”! Може би сръбският президент е минал през дъгата? Не – „За първи път жена, при това лесбийка, може да стане премиер на Сърбия” – твърди изданието. И няколко дни по-късно стана. Образование, кариера, качества – остават второстепенни, важно е с кого се гушка премие­рът.
На фронта на толерантността „ТЕЛЕГРАФ” няма достоен съперник. „Световен шампион вдига гей сватба с колега” – информира ни за водещо спортно събитие газетата.
Има ли културно? Естествено, не ставайте смешни – „Гей тройка сключи брак в Колумбия” – омъжили се (не знам дали така се казва, но все пак всичките поне по документи са мъже) актьор, треньор и журналист. Дето се вика – като се обичат младите, да си се вземат! Как иначе ще попаднат в български вестник!
Продължаваме с международните новини – „Янки бременен с второ дете”! Объркал нещо хормоналната терапия и – хоп – честито!
Стоплихте ли какво трябва да направите, за да станете богати, известни и щастливи, мили деца? Ако още не сте – купете си вестник!
И проучете кога дават пенсията на баба – много важна дата по нашенско. Засега може само да изврънкате петарка за сладолед, но като пораснете – да вземете пример от батковците си – „Деца снимат кражба на банкомат в село Катунци” – радва сърцата ни „24 ЧАСА”. Любопитно е, че снимащите дечица са станали раничко – защото кражбата е станала в 4 сутринта, но пък кражбата е величествена – бандюгите вързали банкомата за джипа си и го влачили два километра по улиците на селото.
Предполага се, че дрънченето е разбудило всички, но смее ли някой да се покаже и да попита къде му носят пенсията… Все пак банкоматът не взел правилно някакъв завой и паднал в канавката, та останал пълен.
За разлика от банкомата на село Брежани, който според „МОНИТОР” успял да изчезне в неизвестна посока заедно с двестата хиляди лева в него.
Не мислете, че родната газетарщина е занемарила патриотичното възпитание на подрастващите за сметка на сексуалното и криминалното – издателската къща „ТРУД” се е погрижила надигналата се патриотарска вълна да се осребри в рамките на възможното и отбелязва 180-aта годишнина от рождението на Васил Левски с пат­риотична залъгалка – „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче”. Никога няма да се сетите за какво става дума – ще помогнем със заглавието на информацията в „24 ЧАСА” – „Залавянето на Левски, разказано в 192 частици…”
Още ли не сетихте? Елементарно – залавянето е пъзел от 192 части, „част от патриотичната концепция на издателството за оформяне на националното самосъзнание от детска възраст”.
Веднага си представяме патриотичните реплики „Тоя цървул на Левски ли е?”, „Тури тука феса”, „Глей къде му е паднал пищовът”…
За по-големи поръчки имало и патриотична отстъпка.

Абе, българи-юнаци, какво да ви разправяме.

сряда, 5 юли 2017 г.

МИРИЗЛИВ, НО ЖИВОТ!


Каква я мислихме, каква стана – такава стана, че а се е обадил някой, че нещо не му харесва, а са го награцали, нарекли са го с обидната дума интелектуалец и са му рекли, че това е животът, на който не му харесва – високи сгради дал Господ, хич да не се прави на щипана мома англичанка.
А междувременно отговорните фактори продължават да ни защитават пред света – „Защитихме в ЕС говеждата пастърма” – радва ни „СТАНДАРТ”. Е, то така се почва, едно по едно – първо ще защитим пастърмата, после – и населението…
Като си говорим за говеда, не мислете, че става дума за двукраки – напротив, за съвсем истински едър рогат добитък – „Умъртвиха крава и 14 телета без документи” – печално съобщава „ТРУД”. Крави и телета – носете си личните карти, че без тях сте за никъде!
Но говедата – кой ти ги брои, с изключение на тези, които са по европрограми. Нашата обща грижа са децата и тяхното светло бъдеще. „Шестокласниците с 5 тома книги за ваканцията” – бие камбаната „ТЕЛЕГРАФ”. За тези, които отдавна не са стъпвали в библиотека, ще напомним, че пет тома означава пет книги – може да са по петдесет странички, може и по хиляда. Продължаваме с телеграфните тревоги и с ужас научаваме, че за да се преборят с препоръчваната от училище за прочит през лятото литература, децата „ще трябва да минават по 13 страници на ден”!
Милите! Тринайсет страници! Това са цели шест пъти обръщане на листа от едната страна на другата! Не стига умственото натоварване, ами и физическо! И после искаме от подрастващото поколение да преуспее в живота! Кога, ако си губи времето с 13 страници вехта книжнина дневно!
Друго е, ако научат наизуст нещо от модерната българска поезия – да речем, тек­ста на песента, наградена от БГ радио (цитираме по „ТЕЛЕГРАФ”: „Искам тризонет с 6 спални, вътре 6 жени скандални, 5 кенефа, 10 плазми, всяка по един милион, Ламбото ми да те дразни, да, паркирано е мазно, мацката ми да те блазни, щото е един милион…”
Възниква, разбира се, въпросът защо спалните да са шест, а кенефите – пет, но, както поясняват авторите Павел и Венци Венц в „СТАНДАРТ”, „Това е животът – мръсен и вулгарен”. И допълват, че текстът е „изливане на чувства по лична драма”.
Съчувстваме – очевидно някога един кенеф драматично не им е достигнал.
Говорейки си за живота като такъв, няма как да подминем специалната страница на „ТАБЛОИД” „Такъв е животът”.
Какъв е животът според таблоидното издание? Ами – „Гола българка побърка САЩ с клизми на живо”. „Разголената нашенка Цеци, както палавницата сама се представя, взриви публиката с нечувана дързост да си прави клиз­ми на живо, а после да документира „успешния финал” на интервенцията в тоалетната”. Според седмичника – с финансов успех – Цеца била пуснала „ценоразпис за заможни господа, сред който фигурира специално изпълнение на клизма… „Специалните” клипове от по 4-5 минути струват по 300 долара и за тях имало доста клиенти”
И ще ни будалкат после децата с тринайсет странички дневно – с клизми на живо се изкарва много повече!
Както мрачно констатира Влади Въргала в интервю за „ТРУД”, „България е моята родина и дом, където са моите приятели, семейство, учители, но има много сили, които искат да я превърнат в тоалетна и успяват…”

Съгласни сме напълно, с едно уточнение – тоалетната е цивилизационно постижение, правилната дума в случая е кенеф.

сряда, 28 юни 2017 г.

ОТ ДВЕ ДО ДВЕСТА

в. "Стършел", бр. 3700/30.06.2017 г.

Ние, българите, сме бамбашка народ – знаем и две, и двеста.
Можем да ядем, можем да не ядем, можем да се лекуваме, оцеляваме и без лечение, можем да вярваме, можем и изобщо да не вярваме – и пак сме живи!
Челен опит в оцеляването ни сервира „МОНИТОР” – по съвет на лични лекари „Хора се церят с мазила за коне”! Лекарствата от ветеринарните аптеки лекували абсолютно всичко – „от възпален нерв на кръста, през артрит и разтегнато сухожилие до хрема и гъбички по краката”. Лекарствата за добитък били по-концентрирани и по-евтини – до два-три пъти по-малко от човешките. Най-популярен бил крем за пет кинта, „официално за лечение за възпаление на възпалени кравешки вимета”. С него хората си мажели разширените вени и хемороидите.
Чудно си живеем ние – мажем се с говежди лекарства и отбелязваме ръст на благосъстоянието!
Замалко да решим, че след като сме си решили сами проблемите с хемороидите, държавата е пре­хвърлила грижите си към безсловесните обитатели на нашите земи, като прочетохме в „СТАНДАРТ”, че „Петкова обеща помощ за рибата в яз. „Кърджали”. И рибата ли мина на социални помощи?
Слава Богу, става дума за това, че министърът на енергетиката бил обещал да не изпуска водата от язовира, докато рибата си хвърля хайвера.
Не само ние, читателите, знаем две и двеста – списователите и издателите на вестници ни водят с няколко обиколки! Ежегодната разправия около пиянските изцепки в „Слънчев бряг” „МОНИТОР” подхваща със загриженост за здравето и живота на пияндурките – „Правят шампанското в кочини” – предупреждава изданието и уточнява, че „Рус­ката пиячка е китайска”. По-старите си спомняме виетнамската водка и въздъхваме с облекчение.
Темата доразвива „24 ЧАСА” – „В Слънчака се излива помията на Европа. И какво от това?”. Дотук – добре, съгласни сме както със заглавието, така и със заключението, че „Не може да натрапваш спокойствие на този, който е дошъл да обикаля баровете и да се налива с евтин алкохол. Както и на свинята – чиста кочинка”. Както и с предвиждането, че „Собствениците на хотели, заведения, атракциони и магазини ще скочат като един, за да защитят статута на курорта”.
Само четири дни по-късно това се сбъдва – скачат, та оттатък! Направо в страниците на „24 ЧАСА” под прикритието на репортаж от нощни приключения – „Пиянският тур в Слънчев бряг: безплатен шот, доразбиване в 6 кръчми, маркуч за изтрезняване”. Честно казано, вниманието най привлича маркучът – предположихме, че става дума за промивка на стомаха, оказа се просто поливане със студена вода. Разочароващо.
Организаторите на обиколките разясняват: „Много митове се носят напоследък за тези баркролове. А те са едно младежко изживяване, което се предлага в много младежки курорти”!
А собственик на бар откровено си казва, че „Без тях всичко наоколо ще е един прост бетон”. Без атракциите с безплатни шотчета, състезания по нестандартни секс танци или пози, в хотелите ще се мотаят само мухи и бъркащи в носа си отегчени хора на рецепцията. Така си е – на бетона трябва да се вдъхне душа! Особено в слабите курортни месеци.
Има цитирани и мнения на туристи, дошли специално за тая хубавиня – че им е толкова хубаво, че не им се тръгва. Би било хубаво да ги питаме на сутринта, но тогава маркучът вече ще е влязъл в действие.
Вестникът е едно такова нещо, че може и две, и двеста – ако сте попаднали на един брой, ще си съставите едно мнение. Ако попаднете на друг – ще дойдете на акъла на защитаващия противоположното мнение.
Кой се е обадил, кой е платил за едното или за другото, остава редакционна тайна.

Ето, затова започнахме се клепаме с мазила за крави – защото толкова дълго ни показват, че ни мислят за чифтокопитни, че вече сами започнахме да го вярваме.

сряда, 21 юни 2017 г.

ВИЖДАМ ВСИЧКО ДВОЙНО!

в. "Стършел", бр. 3699/23.06.2017

Героят от „Параграф 22” твърдеше, че вижда всичко двойно, затова го смятаха, че не е у ред. Като му омръзна да вижда двойно, заяви, че вижда всичко единично – и докторите констатираха влошаване на състоянието…
Отваряме вестник – и почваме да виждаме всичко двойно! „Камери следят катаджиите с камерите” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Според предложение за поправка в закона „Катаджии ще могат да проверяват за скорост с мобилни камери само ако са в обхвата на видеонаблюдението на патрулките, което да следи действията им”. Звучи налудничаво, но, както биха казали древните римляни – налудничав или не – си е закон...
Още по-зле е, когато започнем и фондовете да виждаме двойни – „Обновяват къщи с пари от Фонда на фондовете” – обявява „24 ЧАСА”. И цитира министър Павлова, че „Опитът на България за създаването на Фонд на Фондовете, който да управлява финансови инструменти, е една от темите, по които сме получавали само похвали”.
Почнахте ли да виждате и вие двойно?
Хайде сега да почнем да виждаме тройно, ей така – за разнообразие.
„Силиконка се хвали с 3 коли в деколтето” – разтроява ни „ТЕЛЕГРАФ”. Третата в класацията на българските силиконови момичета скромно декларира във фейсбук: „Много ми е несериозно, когато ме занимават със своите комплекси жени, каращи коли за не повече от 10 000 лв., а на мен само бюстът ми е толкова. Значи по една елементарна сметка аз нося по себе си близо 3 техни коли, ако не повече…”
Елементарно, Уотсън, елементарно, та оттатък…
За момент да опитаме да бъдем сериозни и преминем международните новини – там полетът на въображението би трябвало да е малко по-скромен.
И там – всичко двойно-тройно! „Обама и Наполеон се борят за места във френския парламент” – отразява съдбоносни за Европейския съюз избори „24 ЧАСА”.
А какво става с прясно избрания френски президент? Пак от часовия вестник научаваме за неочаквана негова постъпка – „Косово избира между Рамбо, Мак­рон и Че”!
Не му стига едното президентство, ами и още едно! Да не би и той да вижда всичко двойно?
Прочитаме по-дребните буквички – тия, дето никой не ги чете, защото в заглавието всичко е казано, и разбираме, че става дума или за кандидати със странни имена, или за други – с прякори…
Междувременно се убеждаваме и в някои други странности на околната среда. Очевидно не само ние, от електората, виждаме нещата двойни. Какво би станало, ако някой вземе, че напише, примерно, на Тръмп или, ако предпочитате – на Путин, СМС с приблизително следното съдържание: „Така не се прави ифтар на мюсюлманите, затова Аллах ще ви погуби. АЛЛАХ АКБАР”! Предполагам – все още никой, затова с гордост ще кажем, че тоя път руснаци и американци ни дишат прахта – „Кандидат за президент заплашва Нинова и Радев” – отразява постижението „СТАНДАРТ”. Човекът написал, а службите го хванали. И като го хванали – му строшили фарчето – „Мъжът бил заловен в операция на ДАНС, подписал предупредителен протокол и бил освободен”.
По отношение на хуманното и либерално отношение към различно мислещите и действащите и руснаци, и американци пак има да много да ни догонват!
Защото ние не бягаме на два крака към светлото и сияйно щастливо бъдеще, а на двойно повече!

сряда, 14 юни 2017 г.

МАЛЪК БИРЕН ПУЧ

в. "Стършел", бр. 3698/16.06.2017 г.

Кое ни е наред, та и биреният ни пуч да бъде истински бирен, ако не пуч!
Скандалите около зевзеците на държавни длъжности, вдигнали лапички в един характерен по­здрав, очевидно засилиха медийния интерес към нацизма и (заради затоплянията, предполагам) – бирата в частност.
Да започнем с културата на пиенето – както се казва в рекламите, да консумираме с удово­лствие и мярка. Започваме с културната страница на „ТЕЛЕГРАФ” - „Зрители сърбат бира в театъра”. Бирата, между нас казано, не се сърба, защото не е чорба, но това е най-малката беля. По-голямата е, че наистина „Две минути след началото, в средата на първия ред, на метър и половина от мен се настаниха две двойки… Единият от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и извади от шумящите найлонови торбички.  От нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира…” Разказът е от първо лице, защото единственият, гледал в очите преживните поклонници на Мелпомена, е актьорът в моноспектакъла Димитър Живков, който е бил на сцената. Седящите на задните редове са чували само рупането им.
Разбира се, ако преживните зрители си наемат правилния защитник, той ще ни обясни, че това е бунт срещу лицемерното общество, от индивидуалното неподчинение на натрапените правила постепенно ще се премине и към гражданско неподчинение, създаване на на­предничава идеология и активни действия – демек пуч…
Както е преминал към активни действия, демек – индивидуален микропуч, активен гражданин от Пловдив – „Моторист отказа дрегер заради вяра” – твърди „24 ЧАСА”. Полицията изловила подпийнала майничка, учтиво го помолила да духне в дрегера, а той също така учтиво отвърнал, че няма да го направи, защото „Вярата не ми позволява”. Очевидно – започва формиране вече не само на гражданско, но и на религиозно общество на алкохолна основа!
Но властта затова е власт – за да си пази властта! И да пипа здраво! „100 лв. глоба за шуменец, пил бира пред блока” – съобщава „ТРУД”.
Какво е заключението? Значи – на мотоциклет – не може, пред блока – не може, само в театъра е позволено, така ли? Ами – като е така, следващия път ще си носим и кебапчета в Народния!
Малките бирени пучове очевидно не са достатъчни за родната преса – „ТЕЛЕГРАФ” продължава да громи погрешно смятаните от простолюдието за екоорганизации: „Зеления октопод работи по нацистки модел”. Пропускаме правописната грешка в заглавието, за да се съсредоточим върху текста: „В исторически план всъщност първия екоактивист е Херман Гьоринг. Той може да се приеме и за бащата на съвременната зона „Натура” – като превърнал близката до Берлин Беловежка гора в резерват, а след това решил да го свърже със столицата на Германия. За да се освободи тази територия пък буквално били „прочистени нежеланите елементи”. Това станало чрез депортиране и разстрели на хората, населявали зоната. Според природозащитниците подобни методи използват в момента и псевдоеколозите у нас…”
Пропускаме и тук правописните грешки – очевидно пълният член не е силата на телеграфните репортери, и се съсредоточаваме върху географските им познания. Въпросната Беловежка гора е наистина природен резерват, само че на границата на Полша и Беларус – на 1000 километра от Берлин, така че ако Гьоринг е искал да я съединява със столицата на райха, би трябвало да премести или нея, или гората. А бащата на съвременната зона „Натура” ще вземе да се окаже полският крал Владислав ІІ Ягело, който в началото на ХV век бил забранил лова на зубри в нея и така превърнал гората в един от първите резервати в Европа…
Така че – зеленият октопод  очевидно си служи не само с нацистки, но и с роялистки методи, да му изсъхнат пипалата дано…
Очакваме нови разобличения!


сряда, 7 юни 2017 г.

БЕЗ КОМПРОМИСИ


Винаги съм си знаел, че ако има нещо действащо безотказно и безкомпромисно в нашия шантав свят, това е родната правосъдна система – най-строгата, но и най-справедлива и хуманна съдебна система в света!
Искате пример? Ами – вземете „МОНИТОР” и прочетете как „Ирански трафикант на дрога отказа 12 години затвор”!
Хванали човека на границата с двеста килограма хероин – колкото за двайсетина милиона лева „по цени на съдебната ни система”, прокуратурата му предложила споразумение – две години и нещо в затвора. Съдът обаче се оказал строг и справедлив – отхвърлил споразумението, защото за такова количество трябвало да се лежи според закона поне 12 години.
А трафикантът пък отхвърлил решението на съда – „Подсъдимият е категоричен, че такава присъда той няма да приеме”
 Това е някакъв роден принос в правото – осъждат те, а ти им казваш да си гледат работата, защото тая присъда не ти харесва. И съдът послушно връща делото на прокурора, за да се пазари с обвиняемия за взаимно изгодно споразумение, по което и двете страни да нямат възражения…
Абитуриентските балове крият и малки изненади – освен броенето до 12 и леките алкохолни отравяния може да се яви и нещо неочаквано – „Абитуриент келеш се яви с мотор с лика на Хитлер в Еврейското училище” – съобщава „ТАБЛОИД”. Освен портрета на фюрера отстрани е лепната и снимка на д-р Менгеле, има и ценна мисъл – „Вашата толерантност накърнява расистките ми чувства”… Келешът направил две-три кръгчета, колкото да си начеше келешките страсти и отгърмял в неизвестна посока.
Любопитно е, че според вестника „Същият мотор е бил заснет на многохилядното моторджийско шествие, тръгнало от храм-паметника „Св. Александър Невски”… Странно, в някои държави за такива работи малко бият през пръстите, но у нас компромисно уважават расистките чувства на подрастващите…
„СТАНДАРТ” безкомпромисно се забавлява с жертвите на терористични нападения, препоръчвайки ни „10 начина да скърбиш като оглупял европеец след атентат”. Очевидно чувствата на неподписалия се автор също са били накърнени от реакциите на оглупелите европеиди:
„Ти, бидейки страшно интелигентен, толерантен и възвисен човек, отдавна употребяваш за останалите консервативни, агресивно-патриотични и скептични към прекомерното отваряне на граници термина „орки”. Второ качество хора, които въобще не са достиг­нали с примитивния си ум до най-великата от всички идеи на света, а именно – мултикултурното общество (…) Ксенофоби, расисти, патриоти – за теб това е дъното на човешкия материал, мравките на човечеството, над които ти гордо и извисено стъпваш с либерални обувки 44-и номер”…
Защо тъпите либерасти трябва да имат обувки с размер на малки куфари остава загадка за читателя – предполагам, че се разчита на неговата интелигентност и чувство за хумор, което да оцени изтънчената и неразбираема за по-простоватите либерасти ирония.
И, за да бъде забавлението все пак освен приятно и полезно, а авторът не е успял да запълни двете вестникарски страници с препоръките си, дупката е запълнена с реклама – „Нов продукт бори бръчките без компромиси”!

Ами – да борим бръчките безкомпромисно, с вестникарските терористи очевидно тая работа няма да се получи…

сряда, 31 май 2017 г.

МИНАЛОТО НА БЪДЕЩЕТО

в. "Стършел", бр. 3696/02.06.2017 г.

На първи юни банално обичаме да казваме на децата, че те са нашето бъдеще. Децата кимат учтиво и отнасят сладоледа и балончето към пързалката. От бързане не успяват да ни кажат, че ние сме тяхното минало.
Привилегия на миналото е да се грижи за бъдещето на бъдещето си – затова така треперим над него. Дори силовите министерства ни помагат – „Полиция в детска ясла заради записвачка” – информира „ТРУД”. Грижовна майка зашила микрофонче в дрешката на детето си, грижовна детегледачка претарашила малкия гражданин и като открила бръмбара, викнала полиция – да се научат родителите как се подслушва незаконно. Все пак майката успяла да чуе как шлевят детето є, защото е станало от масата, преди да са му разрешили.
Възмутени, „Учителите плашат със стачка, ако родителите продължат да слагат „бръмбарчета” – продължава темата „МОНИТОР”. Това не е новина, новината е, че г-жа Янка Такева, лидер на учителския профсъюз, открива нов синоним на иначе почтеното понятие „български учител”: „Днес никой не може да си позволи да слага каквито и да е „бръмбарчета” (…), за да се подслушва българския персонал в образователните институции” – заявява тържествено тя.
Учителят се превръща в персонал, а малцината учители, които не са българи, официално вече могат да бъдат подслушвани – това следва от тия мъдри слова.
Образованието, разбира се, не е само в училищата, обитавани от български, персонал, то е навсякъде – по улиците, в театрите, в музеите, призвани освен да образоват, да възпитават в дух на патриотизъм подрастващите. „На изложба в НИМ жени пробват царски гащи” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Уникална екзпозиция в Националния исторически музей показва бельото на прабабите ни, като желаещите щели да могат дори да го пробват.
Дано имат от всички размери!
Възпитани патриотично от гащите и кюлотите на предците, вече сме готови да отправим децата към следващите предизвикателства – „Наоколо ври и кипи, да върнем казармата” – настоява евродепутатът Ангел Джамбазки в „СТАНДАРТ”. След няколко клетви към „либералните болшевики“, „соросоидните болшевики“ (те били две различни пасмини), „ненационални режими“ и „генератори на фалшиви новини“, евродепутатът, влязъл в европарламента, прилепнал към партията на г-н Бареков, обосновава връщането на задължителната казарма и между другото признава, че „заради следването ми в СУ „Св. Климент Охридски” нямах възможност да отбия наборна военна служба”.
Ако беше имал възможност да отбие наборната си военна служба, от каквато възможност се възползваха десетки хиляди негови връстници, неуспели да изкръшкат по някакъв повод, щеше да знае какво значи да бъде изпратен да полива розите, но сега не е времето да обясняваме азбучни истини на новобранците.
Та, като си говорим за рози, няма начин да не споменем и другата баналност – че децата са цветята на света. Сред тези цветя, по-точно пред училището им, чалгар снима клипче на песен с вълнуващия текст „Ти ще си ми, мацко, новата тупалка, твойто яко дупе плаче за бухалка. Не ми се оправдавай, че си много малка, твойто секси дупе става за бухалка!”. „ТЕЛЕГРАФ” коректно цитира думичките, както и изявлението на директорката, че давала двора на храма на науката под наем, за да изкара училището някой лев. Публикацията преразказва и някои други клипчета и, за да се избегне подозрението, че не ги харесва, цъфва със заглавие „Задниците на Гери-Никол и Галин възбудиха пуританите”.

Ужасени, че може и да сме се опуританили напоследък, захвърляме вестниците и пускаме музикалните канали – да се разпуританим, докато е време.

сряда, 24 май 2017 г.

НАКЪДЕ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ?

в. "Стършел", бр. 3695/26.05.2017 г.

Буквите са странно нещо – подредиш ги и се получава дума, подредиш думите – получава се изречение. Подредиш изреченията – получава се текст, който в някои случаи дори означава нещо.
Тъй като според проучванията сума ти народ не проумява нищо от написаното нещо, освен заглавията, очевидно заглавията са основната духовна храна на нацията в последно време. Вестникарските заглавия формират мнение, мироглед, професорите биха рекли – ценности.
Е, хващаме първата попаднала ни ценност в „ТЕЛЕГРАФ” – „Забраняват кремирането в стари гардероби”. Какво става? Кой си погребва близките в любимия им гардероб? Като хора от старата школа се зачитаме в по-дребните буквички и с ужас откриваме, че става дума за нова наредба на столичния крематориум – оказва се, че освен в гардероби, нямало да може да се ползват и шкафове и сандъци! Щом хората са измислили специална наредба – значи досега някой го е правил, така ли?
Брррр!
Потресени търсим нещо разтоварващо – лято иде, вече започнаха да съобщават колко е топло морето. Затопля се – и как да не се затопля, след като според „24 ЧАСА” „Черно море 100 % пълно с чужденци”. Ние си мислим, че морето е голямо и дълбоко – но не, докарали са огромно количество чужденци, набутали са ги в морето и са го напълнили догоре! Ето защо в морето няма риба – за цацата няма място, а калканът е затиснат на дъното!
Пак край морето „ТАБЛОИД” открива ново приложение на старите вещи – „Стар хладилник съхранява книги”. Успокоени прочитаме, че във варненския „Аспарухов парк” ентусиасти заменили натрошената къщичка за книги с изпушил хладилник, като по-нечуплив, та да подреждат в него библиотечката за обществено ползване.
Новите технологии намират неочаквани приложения – според „НОЩЕН ТРУД”, „Азис се разхожда с чип на панталона”!
Прескачаме публикацията, за да не се запознаем със съдържанието на чипа, и попадаме на родолюбива новина от „24 ЧАСА” – „Питат петокласници за „личните данни” на Иисус Христос”. Учебно помагало за дечурлигата предлага на децата да попълнят „име, година на раждане, място на раждане и родители”. Някои интернет зевзеци вече били предложили в графата за родителите да „са нанесени Мария и Йосиф, но с уточнението, че бащинството е непотвърдено”.
Някой да знае ЕГН-то на Светия дух?
Опитваме да открием нещо за мощната просвета и култура, които ни тресат напоследък, та се не трае, и в „МОНИТОР” се натъкваме на почти добра новина – „Бутат пластмасовата крепост на Кракра в Перник”. Дотук – добре, само че трябвало да се изчака още две години, защото пластмасовата имитация била правена с европейски пари и не можело да се пипа пет години след усвояването им.
Добре, но малко по-нататък г-н Божидар Димитров снизходително ни обяснява, че „и Патриаршеската базилика във Велики Преслав е реставрирана с пластмаса, но, слава Богу – частично, едвам се подава от земята”
Дано базиликата не е и тя по европейски проект – че хилядите туристи няма да смогнат да я разгледат за петте години живот, които са є отредени!
Приключваме културния преглед с традиционните културни новини на „ТЕЛЕГРАФ” – „Устата зяпа най-големите цици във Вегас”, „Водеща съблича дружки, за да пълни чушки”, „Гаджето на Кристияно развя дупе” и – кой знае как попадналата сред дупета и цици „Намалиха билетите в Народния”.

Остава само да научим публиката да не си носи бира и пуканки в залата и с гордост ще се хвалим с всестранния си културен напредък!

сряда, 17 май 2017 г.

ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ

в. "Стършел", бр. 3694/19.05.2017 г.


Една добра идея на „СТАНДАРТ” – вместо да дава съвети за креватни гимнастики, лесни рецепти за трудни манджи и козметични маски, от които изчезват не само бръчките, но и носът, ушите и всички останали подробности, та да се получи идеалната кожа, в остроумна пародия на цели две страници препоръчва „10 начина да изпростееш безкрайно”!
Поради липса на място ще се спрем само на няколко от начините – да речем, на номер седем – „Живей според хороскопа”. Чий хороскоп е най-важен в днешно време? Естествено, не ставайте смешни – на правителството! Разтваряме „ТРУД” и възторжено научаваме, че „Новото правителство получи неочакван Съдбовен дар, при това от БСП”. Как? Ами – г-жа Нинова се разприказвала по-надълго и гласуването започнало с половин час по-късно от предвиденото. „Гласуване преди 11,55 часа позволява лесни и ефективни удари… а след този час – и най-злонамерената провокация ще отшумява бързо и ще носи полза на правителството”.
Ха дано, че ако се вярва на текста към снимката, клетвата на правителството е започнала „точно в 13,13 часа”, което ни подсеща, че „Аполо 13” излетя точно в 13 часа, 13 минути и 13 секунди и му се случи случка…
Продължаваме по списъка на „СТАНДАРТ” – начин № 3 за изпростяване е „Хейтвай”. В смисъл – мразете в кътниците, червата и където още се сетите. „ТЕЛЕГРАФ” е извървял дълъг път в препоръчваната от „СТАНДАРТ” посока – дописката „Лакей на Прокопиев съди Бареков в частния съд на олигархията” ни навежда на странни идеи. За какво съдят г-н Бареков не става ясно, но става ясно, че „Юри Катанов - лакеят на медийния олигарх Иво Прокопиев, заведе иск за клевета срещу евродепутата Николай Бареков във ведомствения съд на олигархичната им групировка Софийски градски съд”… Олигарси, техните лакеи, рекетьорски банди, корумпирани съдии се прескачат в дописката  като бълхи и ни отправят към петата препоръка за бързо и ефективно изпростяване – „Депресирай се от новините”.
Единственият начин да се избегне депресията е да потърси човек нещо по-лековатичко и забавно за четене, съобразявайки се с последната точка от стандартните препоръки – „Прави компромиси”. Компромисно зачитаме в „ТРУД” текста на директора на националния ни исторически музей г-н Б. Димитров и наистина ни става по-веселичко – както гърците си имат две държави – Гърция и Кипър, албан­ците – Албания и Косово, немците – Германия и Австрия (?), „Време е и българският народ да си има две държави”.
Коя е втората? Ами – естествено – Македония! А как ще се казва втората българска държава? Елементарно – „Нямам нищо против да се казва Югозападна България или просто България”. Това, уточнява авторът, било в кръга на шегата. „Макар и не всеки да разполага с необходимото чувство за хумор и историческа самоирония, за да вникне в нея”.
Натъжени, че не разполагаме нито с едното, нито с другото, сгъваме грижливо седмичната преса, за да я изхвърлим като истински европейци в синия контейнер и формулираме пропуснатата от авторите на „СТАНДАРТ” единайсета препоръка за бързо изпростяване, чието спазване прави ненужни останалите десет:

Четете редовно българската преса, братя и сес­три, ефектът е бърз, видим с просто око, безболезнен и необратим!

сряда, 10 май 2017 г.

ЛЕСНИ ПАРИ, БЕЗПЛАТНА БИРА

в. "Стършел", бр. 3693/12.05.2017 г.

Няма безплатен обяд, няма и лесни пари – освен в рекламите. Отворете бира и може да спечелите още една, теглете кредит и може да спечелите чайник, пуснете тото и може да спечелите милион…
Номерът е в думичката „може”, която заменя остарялото понятие „светло бъдеще”. Все на нещо трябва да се надяваме в тоя свят, все в нещо трябва да се вярва – ако не във всеобщото светло бъдеще, поне в късмета.
Има и алтруистични организации, които обещават онова, светлото, направо безплатно – няма нужда да се купува нещо, няма нужда да се трие нещо, само трябва да свалиш нещо свое – „Предлагат почивка без пари срещу снимка на дупето” – прославя человеко-дупелюбците „ТЕЛЕГРАФ”. „Можеш да спечелиш безплатна почивка в любимия ти руски лагер в Шри Ланка, като качиш снимка на задните си части. Успех!” – така туристическа фирма набирала лайкчета във фейсбук и потенциални клиенти.
Туристическата фирма накъдето е тръгнала, ние оттам се връщаме – прелистваме няколко страници от най-евтиния всекидневник и попадаме на почти облечена красавица, която би спечелила почивката в любимия ни руски лагер от раз. Но очевидно и тя е филантроп, алтруист и човеколюбец – снимала е въпросните си части, само за да зарадва телеграфните читатели.
„МОНИТОР” пък открива ново приложение на едно благословено (особено сутрин) питие – „Бирата спира плужеци маниаци”. Според дописката прочутите английски морави са заплашени от „плужеци, полови маниаци, идващи от Испания”. Слава Богу, плужеците не посягали на хора, но в замяна на това пасели ливадите и се размножавали със скорост, неприсъща на охлювите, като при това не се влияели от никакви отровни препарати. Но коварният Албион измислил свой, изключително хуманен начин за справяне с тая гад – „Единственият начин да бъдат спрени е да бъдат подмамени с бира. Те обичат вкуса на пивото и лесно се давят в малка локва с кехлибарената течност”. Язък за бирата, бихме рекли, с какво са заслужили плужеците да им я плащат данъкоплатците, но ще ни обвинят, че не сме хуманисти и плужеколюбци, затова ще преглътнем новината, ще загърбим страстните голи охлюви, за да се потопим в нашенските страсти, където плужеците са далеч по-малко и се давят по-трудно.
„Защо в България няма осъдителни присъди?” – задава г-н Петър Иванов в „ТРУД” въпроса, който ни тормози вече четвърт век и се опитва на една вестникарска страница да ни отговори – най-кратко казано, защото полицаите хващат, прокурорите обвиняват, а съдиите пускат. Не всички, разбира се, само лошите съдии. А към тяхната защита обезпокоително и безнравствено се присъединява корумпираната медийна общност – „За пореден път се видя как трите големи телевизии – Би Ти Ви, Нова и БНТ, директно манипулират зрителите си чрез перфидно изкривяване на фактология, прокарването на оценъчни коментари в новините, а и чрез подбора на анализатори и коментатори по темата. Още по-скандална е ситуацията с т. нар. обществено Българско национално радио, което се е превърнало в радиоточка на олигархичния кръг „Капитал”, както и в субсидираното от Българския хелзинкски комитет Дарик радио”…
Майчице – изобщо не си бяхме представяли мащабите на медийната корумпираност и зависимост! Но, слава Богу – има светъл лъч – здравите съдебни сили засилват натиска над злите такива, увеличава се „пресата върху пазителите на „агнешките главички”, които скоро ще отидат курбан.”
На това обикновено му се казва заплаха с нещо неприятно, особено за нарочения за курбан, но щом прокуратурата го приема за речено в преносен смисъл, приемаме го и ние – все пак засега пред Висшия съдебен съвет неидентифицирани приносители на будна гражданска съвест изтърколиха само няколко агнешки главички, купени срещу три кинта на парче от Женския пазар, човешка няма нито една!
Няма лесни пари – нито за дупетата, нито за плужеците, нито за приносителите на главички.

Има само безплатна бира – но само за плужеци.

сряда, 3 май 2017 г.

ГЕВРЕКЪТ НА СВОБОДНОТО СЛОВО


Всеки път, когато видя автобус с табелка „Случаен транспорт”, се оглеждам дали някъде наблизо случайно няма спонтанно струпване на възмутено гражданско общество. Така ни свикнаха вече народните водачи, че ако няма сандвичи по партийна линия и осигурен безплатен транспорт, никой не се мърда да се възмути извън кухнята си. А тези, които излизат безплатно, обикновено се натрисат на свободното слово на изключително свободните (109-о място в света) медии: „Някакъв идиотски псевдообществен бунт в най-мракобесните болшевишки традиции зрее срещу проекта за небостъргача „Парадайс тауър” в София. Хиляди вчерашни столичани, дошли от Тутраканско да изплащат панелки в столицата, изведнъж се сетиха, че ще им закрият изгледа към Витоша – изящната планина, на която кракът им не е стъпвал с години, защото са твърде заети с работата си в заведенията за бързо хранене или в колцентровете за ремонт на прахосмукачки” – възмутено коментира „ТАБЛОИД” недоволството срещу някакъв нов високостърчащ билдинг. След такава пламенна пледоария в защита на нечии бизнес интереси протестиращите светкавично би трябвало да се върнат вкъщи, за да се срамуват от произхода и потеклото си и повече никога да не помислят да се възмущават, защото според таблоидното издание са второ качество граждани, достойни само да си платят левче за шарената газета, от която да разберат, че са второ качество.
Пак срещу левче от „ТЕЛЕГРАФ” научаваме, че „Учени търсят ДНК от Исус в България”. Многострадалните мощи на Йоан Кръстител в Созопол са подложени на ДНК експертиза със странна цел – „На прословутата Торинска плащеница, с която съгласно преданието, са покрили Исус Христос след разпятието, са открити ДНК от няколко човека. И може би някой от тях ще се окаже същият, чиито мощи са намерени на о-в Свети Иван”.
На ревностния християнин, спретнал дописката, може би трябва да му се припомни, че Йоан Кръстител е посечен няколко години преди разпятието, но това няма значение – библейските времена са пълни с чудеса и никак не е добре да ги подлагаме на съмнение.
На съмнение подлага едно друго чудо „24 ЧАСА” – по време на полицейска акция в Плевен един от нарочените за арест, като видял през прозореца полицейската кола, „звъннал на местен полицай: „Долу има някакви куки, разкарай ги” Местният полицай очевидно не ще да е бил от тия, които ръкомахат по кръстовищата, защото те нямат властта да разкарват колегите си и да им отменят акциите, но тъй като в тоя свят нищо не е окончателно доказано, далите информацията опитват да се позастраховат: „Разследващи разказаха, че има съмнения, че в плевенското МВР понякога опъвали чадър над набезите на бандата”.
Досущ като във вица за Гарабед – и като почнаха едни съмнения…
А пък, доколкото след тупурдията в ЦУМ започнаха съмнения кой от участниците на коя масонска ложа е член, „СТАНДАРТ” решава да черпи вода от извора и от г-н Румен Ралчев, приор на тамплиерите в България. Но вместо да научим пресния състав на масонските ложи, научаваме нещо неочаквано – „Химнът на Европа е масонски”! Тъй като от дядо Вазово време сме изпълнени с предразсъдъци към фармасоните, четем по-внимателно: „Фридрих Шилер е масон. Написал е текста по поръчка на ложата Трите меча в Дрезден. Самият Шилер е членувал в Ложа „Рудолфшат” в Берлин. За съжаление братята масони германци не могат да намерят документални доказателства за това”… И без документални доказателства – налага се да вярваме! Ами Бетовен? И той ли е масон? „Говори се, но няма доказателства. Но той е бил запознат къде се използва този текст. Той сам избира този текст”… Зарязваме историята и минаваме към съвременността: „Това, което наблюдавахме като церемония при старта на 44-ото НС, беше много близко до ритуала на овдовялата ложа… Наистина – много близо до масонския ритуал по избиране на майстор на стол”. Ех, нашите българи – цели англичани, нашите депутати – масони същи…
„24 ЧАСА” започва да съчувства на новоизбрания майстор на стол, г-н Главчев, още в първия ден след встъп­ването му в длъжност,: „Шефът на парламента вече не може да си купува гевреци от жената пред Ректората”. Преди да ги нахапе, трябвало да ги опита гард от НСО.
Печална съдба, всички ридаем в очакване на следващите постижения на случайно свободното слово по нашенско.



четвъртък, 27 април 2017 г.

ГОЛЕМИ ЯЙЦА

в. "Стършел", бр. 3691/28.04.2017 г.

Седмицата на големите и шарени яйца отмина, но повдигна много въпроси – например – за какво може да се използва едно яйце? Ще кажете – за пържене и за варене. Би могло да се замери и неприятен индивид с него. Или да се продупчи с игла и изпие сурово през дупчицата.
„МОНИТОР” не се вълнува от тези баналности – той ни препоръчва „Яйца с двойна употреба”. Първата употреба няма нищо общо с гастрономията – „яйцето е най-безпрепятственият материал за черна магия” – твърди изданието. Тъй като не разбираме много добре какво е безпрепятствен материал, минаваме направо на втората препоръчвана употреба – за диагностициране на магиите. Всеки може да си направи тест дали случайно не е омагьосан – като си сложи на главата буркан с вода, върху която е чукнал кокоше яйце. Само че има сложност – яйцето трябва да бъде снесено най-много преди два дни, водата „не трябва да е чешмяна, а от река, извор или кладенчова”, така приготвеното съоръжение се държи три минути на главата – като си викате и помощник, защото сам няма да се оправите, и прочее сложнотии. Важното е да се запълни страницата и да се дадат полезни съвети на читателя как да разбере дали кутсузът му не се дължи на магия, направена от зложелатели.
Че живеем на магия си го знаем отдавна, но само вестниците ни могат Великденски да обединят времето и пространството по абсолютно неочакван начин – финансово! Докато информацията в „МОНИТОР” е по-разбираема – че „За няколко преки агнешкото поскъпва с 3,40 лв”, „ТЕЛЕГРАФ” провежда собствена акция „Скорост” – „Пазаруваме с 30 лева в минута”. Бързичко, може да доведе и до малки финансови катастрофи при превишаване на скоростта. В такива случаи е хубаво да си спомним едновремешния надпис на задните капаци на камионите – „Неуверен не изпреварвай!”
Като си говорим за скорости и постижения, не можем да отминем и постиженията на съдебната реформа – във Варна според „СТАНДАРТ” има новина за едно такова – „Районни прокурорки с рекорд по пиене”!
Всичко е абсолютно точно измерено – „в 13,38 ч. отишли със служебен автомобил на РП – Варна в заведение в града”, и до 15,30 – за по-малко от два часа поставили рекорда, възхитил дори главния прокурор – „5 поръчки ракия „Бургас 63”, 1 ракия „Бургас­ка мускатова” (очевидно 63-ката е свършила – б.р.), 2 поръчки уиски „Джак Даниелс”, 2 бири „Туборг” и 1 минерална вода”…
Изпълнени сме с възхищение и национална гордост – особено заради мъжеството да си викнат и по биричка след шестте ракии и две уискита, та да се включи форсажът. Мъжете знаят защо, очевидно – и прокурорките.
Великденският брой на „ТЕЛЕГРАФ” освен средновековната икона „Възкресение Христово” от Бачковския манастир, с която, предполагаме, иска да ни приобщи към християнските ценности, ни запознава и с още една ценност – „Роналдо нямал нищо в гащите”. За децата ще поясним, че не става дума за напълнен памперс, за възрастните – че според запозната със съдържанието на споменатата дреха, иначе нападателят „като човек е страхотен…”
Братското издание „МОНИТОР”, ровейки Великденски в чуждите гащи, пък открива неочаквани последствия от последните политически трусове в Европа – „Британците станаха мъже с 2,5 см повече”!
Само за две години „Мъжествеността на средно­статистическия британец се е удължила изненадващо” – твърди газетата. И допълва, че „Някои шегаджии го свързват с освобождаващото въздействие на Брекзита”…
Ако си мислите, че православната икона е пропусната, много се лъжете – там си е, светъл празник, все пак, освен за всестранната информираност на читателя колегията се грижи и за духовното му извисяване само срещу левче за брой! Кво му плащаш!

Три-четири яйца – от ония, по-големшките, дето ги снасят свободни от всякакви предразсъдъци кокошки…

сряда, 19 април 2017 г.

КОМПОЗИТНА ВИБРАЦИЯ

в. "Стършел", бр. 3690/21.04.2017 г.

Брррр... Не, това не е от захлаждането, това е звук от новата вибрация, която ни тресе от известно време насам. Каква вибрация ли? Ами – така е устроен светът - вибрираме всички, дори тези, на най-високите места! Ето, в „ТРУД” астроложката Алена ни обяснява как „заради вибрацията на ново начало при Бойко Борисов и на стабилизация при Красимир Каракачанов и Волен Сидеров правителство ще бъде съставено и работещо, защото композитната им вибрация е на глобална положителна промяна”.
Доколкото разбираме от тая тънка наука, само един ще вибрира, а другите стабилно ще бръмчат покрай него – така ли?
Добрата новина е, че щом има нова вибрация – има и нова надежда!
По-пъргавите електронни сайтове вече разпространиха и датата, на която ще се закълне новото правителство – 5 май. Удобно е – пада се петък, следва Гергьовден, човек може да си почине хубаво от клетвата. Но тук също има тънкост, за която астроложката предупреждава – Меркурий отново е ретрограден, да му изсъхнат меркурчетата дано, и ще е такъв чак до 4 май. Чист късмет е, че „преговорите между ГЕРБ и „Обединените патриоти” започнаха преди обратното движение на планетата”. Решаваме да проверим дали и други са на това мнение в интернет и с ужас прочитаме в „24 ЧАСА”, че „5 май е денят на свобода от правителството”. Кво става, братя – още не заклели се и ще ни оставят да се оправяме пак сами? Слава Богу, случайно попадаме на датата – вестникът е от 2011 година, а заглавието означава, че през тази година „до 4 май ще работят българите, за да си платят данъците”...
За тази година още не е ясно докога ще работим за държавата, но „ТЕЛЕГРАФ” ни хвърля в тъч с информацията, „Всяка трета от четири декларации подадена онлайн”. Смятаме на пръсти – както и да го сметне човек, въпросната трета се оказва една от четири. Но кои сме ние да се съмняваме в математическите способности на телеграфното издание! Авторите и редакторите му се изхитрят да ги демонстрират на най-неочаквани места – например в театралната рецензия „Пурковица става Фердинанд”. Става дума за премиерата на „Щастливеца”, с която Сатирата отбелязва 60-годишния си юбилей, постановка, в която актрисата Йорданка Стефанова е в ролята на Фердинанд. Дотук – нищо лошо, хората ни припомнят ролята є в „Господин за един ден”, притеснението идва от информацията, че „честваме 120 години от рождението на бащата на Бай Ганьо” – Алеко е убит точно преди 120 години, на 11 май 1897 година! Диви балкански нрави – още нероден, те го убиват! Има, разбира се, и заподозрян – „Разпитват сина на Калата за убийството на Алеко Константинов”. Ами – както са се объркали годините, нищо чудо и да се окаже подсъдим! Защото полицията у нас не спи! Ето, вижте „МОНИТОР” – „Полицаи спасиха отвлечен коч”!
Нагли крадци задигнали „коч в разцвета на силите си”, но полицията ги заловила навреме – преди животното да увисне на ченгела за дране. Проведено било разпознаване, като кочът взел дейно участие – след като стопанката го разпознала по счупения му рог, „той май също я познал, защото тръгнал право срещу нея”.
Успокоени от тая вест търсим друга в мониторния вестник и светкавично попадаме на добра новина за българската икономика и небанковия сектор – предлагащ все повече небанкови услуги – „Женим се на лизинг през заложна къща”.
Ако ви е дошла сляпата неделя, тичайте в заложната къща – там закъсали бивши годеници си залагат пръстените и после не ги търсят, така че от добрите чичковци там можете да вземете не само пръстен, с който да размекнете любимата, но и кредит, та да се ожените евентуално, ако тя кандиса.

Пролет е, въздухът трепери от композитни вибрации, пък и демографска програма се задава за изпълнение – действайте!

сряда, 12 април 2017 г.

БЕЗСТРАСТНА СЕДМИЦА

в. "СТършел", бр. 3689/14.04.2014 г.

Други страни и народи си имат една страстна седмица в годината, ние обаче сме бамбашка народ – за нас всички седмици са страстни, пълни с размисли и страсти.
И мечти, разбира се – едни мечтаят за джакпот, други – за блондинка, трети – за топъл хляб… А за какво мечтае един полицай? Отваряме „ТРУД” и веднага научаваме от директора на СДВР: „Имам мечта – хората да се усмихват, като видят полицай”.
Това е хубава мечта – излезеш на улицата, виждаш полицай и веднага настроението ти се оправя! Ако се върнем към класиката, поетът Маяковски пък мечтаеше на всеки ъгъл милиционерите да раздават гевреци, но нека не издигаме прекомерни изисквания към пазителите на реда и спокойствието!
Засега за доброто ни настроение, размислите, страстите и пълната ни информираност се грижи само родната преса – според „ТАБЛОИД” изборните резултати имат неочаквани последици – „Корнелия посиня от щастие”! Е, не цялата – просто соцлидерката „се барна в карирано сако със сини тонове”. И не само тя – цялото ръководство на партията сменило червените дрешки със синкави. Защо? Защото според неназовани експерти „Синьото излъчва спокойствие и увереност”. Червеното от своя страна излъчвало доверие и топлина, но все пак и малка доза агресивност.
Като си спомним март, дозата беше големшка, сигурно е било заради червените елечета.
Доверяваме се на модните експерти и тъкмо да повярваме, че след празниците парламентът ще излъчва повече спокойствие и увереност и избраниците ни няма да се псуват при директните предавания на заседанията, и „МОНИТОР” ни залива със студен душ – оказа се, че „Оптимизмът е дефект на мозъка”.
Разбираме, че сме дефектни и почваме да дирим причините – естествено, че за цялата тая работа си има виновник – грешката е в далечните ни прадеди, които са ни предали дефекта – „Не Аспарух, а извънземни са първите жители на България” – разкрива изданието. Приемаме за чиста монета, че прабългарската конница е намерила абсолютно ненаселена местност, която е кръстила България, че разните траки, славяни и други племена, които са оставили някаква диря, та да се радват археолозите, са били само транзитно преминаващи пътници, и гордо четем как в намерените статуетки, набедени за образи на пришълци от Космоса, „за разлика от подобни следи в Северна и Южна Америка, в Южна Азия или Африка, у нас извънземните лица са добри и благоразположени. Те излъчват сърдечност, светлина и обич”… Нашите извънземни – най-готини в света, пукайте се от завист! Ние не се пукаме, защото не сме завистливи хора. Затова изобщо не завиждаме на другите страни и народи, които само с оплезен език могат да тичат след върховите постижения на българската журналистика и по-специално „МОНИТОР”, който тържествено обявява, че „Финландският премиер вдига самолета сам”. Докато дирим очилата, за да прочетем тая невероятна вест, попадаме на второ заглавие, мушнато в тек­ста: „На тоалетната чиния”.
Брех! Намираме най-после очилата, за да научим, че въпросният премиер сам пилотирал самолета си и бил толкова добричък, че веднъж, когато нямало достатъчно седалки, отстъпил мястото си и пътувал седнал върху тоалетната чиния…
Тук вярващите се прекръстват и посягат към по-неутралния „ТРУД”, от когото с трепет научават, че „Назначават свещеници на служба в аптеките”. Божите служители щели да освещават хапчетата и благославят клиентите. Изследвания, правени в Русия, доказали, че „освещаването на медикаментите повишава тяхната ефективност”, а благословията „действа благоприятно върху имунната система”…
Тъкмо да се възторгнем от новото развитие на реформите в здравеопазването, и попадаме на датата на вестника – 1 април…

Макар че – какво като е първи април, може пък и да е вярно, при нас първите априли са 365 в годината, във високосни години – с един повече!

сряда, 5 април 2017 г.

РАЗМИСЪЛ ЗА ДЕН

в. "Стършел", бр. 3688/07.04.2017

Минат се не минат няколко месеца и благосклонно ни отпускат цял ден за размисъл. Имаме си ден на водата, имаме си ден на тоалетната, имаме си дори ден на карфиола – що да ни нямаме и ден за размисъл?
Тази година обаче денят се оказа компрометиран, или поне – непълноценен – с цял час по-къс. И после ще ми разправяте, че световният заговор срещу България бил мит!
Слава Богу, имаме си свободна от всичко, освен земното притегляне, преса, та да ни даде достатъчно поводи за размисли. В смисъл – когато цял един ден, нищо, че е само с час по-кратък, няма да се забавляваме с обещаните пенсии от триста лева, заплати от шестстотин на калпак и наборна военна служба, за какво да мислим?
Ами – например за това, за което пише „СТАНДАРТ” – че „Всеки втори IT специалист иска да избяга в чужбина”. Дечурлигата бягат, ние оставаме. Защо? Ами – за да участваме в гражданското общество и политическия процес – що за въпроси!
Дотолкова участваме, че според статистика, до която се е добрал „МОНИТОР”, „Жените най-често напускат мъжете си по политически причини”. Мъжете, като по-елементарни биологични единици, предпочитат други, банални и неполитически причини – надебеляването на половинката, „ревността є, лошия секс и изневярата”.
И после се чудим на петдесетпроцентовата избирателна активност! То е ясно кой гласува – дебеланките!
Друга причина за празните урни открива „ТРУД” – „Политикофобия – нова болест, описана от експерти”. То наистина си било болест – „Страхът от политици застрашава здравето” – твърди изданието на цяла страница. Но има и полезни съвети как да се превъзмогне новата болежка – „Обадете се на приятел, който не се интересува от политика и излезте на вечеря”. Едно-две, че и повече, няма да дойдат зле, ще добавим ние, но всекидневникът няма тая възможност, защото половината държава забрани алкохола, за да не попречи на размисъла.
Което отново обяснява петдесетпроцентовата активност.
Междувременно се случи и знамение – след чудотворната Троеручица в Троянския манастир се яви и друго чудо – „Станишев с три ръце” – публикува историческата снимка „24 ЧАСА” и уточнява комплекта – „2 десни и 1 лява”. Хич, бива ли така – лидер на ПЕС, пък с две десни ръце! Уточнението, че фотографът бил щракнал неправилно, не ни успокоява – накъде е тръгнала левицата с две десни ръце!
Това също обяснява петдесетпроцентовата активност.
Междувременно аксиомата, че който се е хванал с нас, не е прокопсал, се доказа за пореден път – „Уестингхаус фалира” – четем в „ТРУД”. Туйто – оказахме се и без седми реактор в „Козлодуй”! Да се готви „Атомстройекспорт”!
На оптимистична новина попадаме в „МОНИТОР” – че освен производителите на реактори и други имат проблеми – „Фабрика за ковчези обяви фалит”! По-малко мрем, братя и сестри, да са живи и здрави докторите, а на тия, дето ни коват сандъчетата – сега „Частен съдия-изпълнител се разпорежда с имуществото” – ще пусне ковчезите на промоция, давай, народе, кой разбира, тук се спира!
И за по-младите има добра новина – „Пуснаха булка на лизинг за 1500 лева” – твърди „ТЕЛЕГРАФ”. Дано само лизингът не е от бързите кредити, че тогава излиза солено!
А в „24 ЧАСА” театрали „Пишат кодекс на театралния зрител” – в смисъл, правят отчаяни опи­ти да обяснят на гражданското общество, че не бива да си носи сандвичи и биричка в залата, да ръпа пуканки, да говори по телефона и да чете вестник.
Това, театралите, са странни хора – що не се върнат към времената на колегата си Шекспир – тогава публиката е идвала с цели кошници кльопачка и пиене в театъра, за да му изтърпи трагедиите!
Но докато размишляваме над културните проблеми, денят за размисъл свършва и вестниците се изпълват с изборни новини. И всички се тюхкаме, че времето за размисъл не ни е стигнало с един час.

Да имаше още час – щяхте да видите вие! И щеше да настъпи такъв живот… Не тъп като тоя!